Кулинарно

неделя, 5 септември 2010 г.

Перфектното Brownie (или среднощни размисли за храната)

Brownie
          Вятъра на вън кара кожата ми да настръхва инстинктивно, като всяка себеуважаваща се змия и аз не обичам студеното. Телевизора бръмка а Прасчо и Мечо Пух спорят за нещо, малкия отдавна спи, той всъщност вече гледа филми за роботи, но.. на мен Мечо Пух ми харесва повече и си пускам него за фон :-) вдетенявам се вече, а уж ми е рано още.
         Останала сама със мислите си се изумих как за 5 дни произведох 9 теми (6 от които преведени криво-ляво, значи общо 15). Как уж твърдя, че съм привърженик на редуцирани мазнини и захари в менюто ми, а блога ми вече прелива от шоколад и запечени с масло зеленчуци. Как уж лансирам простотата в ястията, а изникват думички като фарфале и миньон. Или гледайки тази калорична бомба в началото на статията, тези които не ме познават ще решат, че съм някоя шоколадово пристрастена лоена топка тип "перфектната домакиня". Ни най-малко. Уверявам ги, че имам поне още 3 подобни силни страсти като кулинарията, които си отнемат по равно от свободното ми време. Че индекса ми на телесна маса (тук можете да си изчислите вашия) е точно 21.8 кг/м2, или с други думи 3 кг. над идеалното тегло за моя ръст, пол и възраст и точно в средата на категорията "Здравословен" съгласно СЗО.
За справка:
18.5 - 24.9 Нормално тегло, ниво на здравословен риск - Нисък
25.0 - 29.9 Наднормено тегло, ниво на здравословен риск - Повишен
30.0 - 34.9 Затлъстяване I-ва степен, ниво на здравословен риск -Средно висок
35.0 - 39.9 Затлъстяване II-ра степен, ниво на здравословен риск - Висок
> 40 Затлъстяване III-та степен, ниво на здравословен риск - Много висок

Къде е уловката?
* Балансирано хранене и от всичко, но по-малко биха казали някои - Да, до някъде.
* Това, което ви показвам е "за пред хора" - Не, който ми е идвал на гости знае, че не е така. Но е факт, че мога да ги правя основно през уикенда.
* Добър метаболизъм - Не, напротив, склонна към напълняване натура съм.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХРАНАТА
Да. Имам отношение към храната, т.е. мисля за нея. Какво ям, кога го ям, какво има в него, как го ям (особено силно развито у мен). Не я приемам като нещо да засити стомаха ми. Предпочитам да стоя гладна пред това да се натъпча, за спорта или от скука (точно когато бях за около месец сама и без работа у дома смъкнах всички останали излишни килограми след раждането). Предпочитам да изгубя 2 часа в приготвяне на перфектното брауни и да си хапна точно 2 квадратчета от него, усещайки всяка нишка аромат, всяка молекула шоколад в него. И това отношение не е само към завъртяни високо класни ястия, а също към боб, пиле с ориз или просто краешника на хляба с парче сирене.
Като казах боб. Спомних си, че най-вкусния боб съм яла приготвен от майката на едно мое гадже. Тази жена си играеше да маха люспичките на сварения боб от всяко бобче в тенджерата! Защото така е по-хубаво, по-здравословно, по-, по-, по.. един боб! Отношение.

ХРАНАТА Е ИЗКУСТВО
Да. Казвам го  с цялото разбиране на човек, който рисува и с удоволствие слуша творби на Брамс, наред с любимците AC/DC.
Каква е разликата между това от скален къс да изваеш женска фигура и това от масата безформени продукти да сътвориш стих от вкусове и аромати?
Каква е разликата да нарисуваш картина с бои и всички да и цъкат с език във възхита и това от печени зеленчуци да направиш същото в бялата чиния?
Защо си играя да "украсявам" ястията си, нали е все същото ястие и все ще изчезне в стомаха и.. да не продължавам с мисълта после къде ще отиде.

"А, ти си се научила в ресторанта, лесно ти е" и "И баба знае с месо" - още чувам тези коментари в съзнанието си от човек, който никога не проумя защо го правя. Да, в ресторанската кухня научих техниките, но.. лъжа ли ако кажа, че в тези години имаме достъп до толкова информация кое как се прави, че останалото е само  ЖЕЛАНИЕ.

А, продуктите. Това е към графата отношение. Снощи един от гостите ми каза (по повод на една от темите ни) "Във фермата най-хубавия, расъл на слънце истински домат струва 50 ст., на пазара струва 70 ст., а в магазина онзи, домата докаран зелен в контейнери от хиляди километри и пръскан с химикали да узрее на щанда в най-добрия случай струва 99 ст. на промоция и народа пак отива и купува отровата на по-високата цена".
А оправданието "нямам време за тези неща" е оправдание пред съвестта.
Още много мога да пиша и сигурно скоро пак ще отнеса в някоя такава тема, но е време да дам рецептата за перфектното брауни (в България го знаем като негърче).

** Не се ползва миксер!
Продукти:
1 ч.ч. 100% шоколад (или не сладко какао)
125 гр. краве масло
4 яйца
1 1/2 ч.ч кафява захар (може и с мед)
1 ч.ч брашно (става не по-лошо и със смлени на брашно овесени ядки)
1 ч.л. екстракт от ванилия
(по желание 1 ч.л. сода бикарбонат и 1/3 ч.л. сол)
На водна баня или директно, но на много слаб огън разтопете шоколада (или какаото) и маслото.

Добавете захарта и оставете да се разтвори напълно. Снемете от огъня и оставете за 10 мин. да се охлади сместа.

След като сместа поизстине (не е гореща, а топла), добавете леко разбитите яйца на тънка стройка и бъркайте до пълно поемане. Тайната на перфектното брауни е в коснистенцията му. Ако се разбие на пяна ще стане като кекс.

След като сместа е отново гладка и еднородна добавете по малко, по малко брашното. Ако стане на топки използвайте телена бъркална, но не и миксер! На този етап си добавете аромата ванилия, содата и солта ако искате.
** оригинално брауни се прави без сода.


Изсипете в намаслена тавичка. Пече се на за 20 мин. (или по правилото на сухата клечка за зъби, ако съда ви е по разлат или по дълбок). Температурата е 170C/350F

Декорация по желание. Ако тази ви харесва, тънките струйки шоколад са направени с най-обикновена торбичка с отрязан връх в диаметър около 2-3 мм. Шоколада е смес от разтопен 100% шоколад с мед.

Сина ми си направи тази, на всеки вкусовете са различни :-)



Няма коментари:

Публикуване на коментар