Кулинарно

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Разни експерименти I-ва част

СЕПТЕМВРИЙСКА ЖЕГА!

             Термометъра показва 32 градуса по Целзии.. на сянка... задушно и тягостно, кожата лепка минути след взетия душ. Взимам сина от училище и поемаме към парка.
       Пръскалките в парка разхлаждат леко наоколо си и честно, жестоко ми се искаше да съм дете в този миг. Е, с предтекста, че искам да кажа нещо на отрочето си успях да усетя свежите капки вода и върху себе си, но... толкова.



             
             Сина, след като не успя в личния си експеримент да изпие градския водоем, разочаровано-умислено за провала поехме към дома.
          Личните ми мисли отлетяха към тема, която на скоро коментирах с приятели - газираните безалкохолни напитки. Не съм им привърженик, но понякога си пия по една фанта или кола. Исках да се прибера и да изпия нещо студено.


            Как да не я отвориш и излееш в шумящ водопад изпълващ чашата с балончета? Само представата на плуващия лед и специфичния му звук от сблъсъка със стъклото те карат да се чувстваш вече по-свежо. И... завъртам канетката.
         Тук е мястото да вмъкна, че нямах намерението да пия coca-cola и всъщност с редки изключения съм върл противник на тази напитка. Тази канетка беше купена целево за експеримента, който отдавна исках да направя. Но ако беше фанта портокал (не по-малко зло) не бих и простила.
                 Таканка... на етикета отзад хвърляме бегъл поглед.. Nutrition Facts .. бла, бла.. за 355 мл., калории - ок, ще го преживея, мазнини нямало, карбо-КАКВО!!!! ЗАХАР 42 г. (за 355 мл.).
                   Ок, Ок, Ок.. мозъка ми се опитва да изключи автопилота и да си представи количеството захар.. не успява, макар и като кулинар да си имам бегло понятие. За щастие имам мерилка. След бърза проверка установявам точното количество.. заветните 42 гр. бяла, кристална, рафинирана захар.


               Изсипах за онагледяване плашещата купчинка в чиния с диаметър (не, чинията е квадратна, значи с диагонал) 19 см. за по-голям ориентир сложих до нея обикновен химикал (стадартен размер).
             В този момент човече пристигна и любопитно попита "Защо ти е толкова много захар?"
             Хубав въпрос, като чест участник в борбата ни по цапане на съдове, знае че тази захар е достатъчна за поне 6 големи курабии.. а брашно не съм извадила - тогава?
            

                Споделих с него идеята на експеримента ми, а и много се зарадвах, че е до мен докато го правя, защото постоянно му се повтаря да не пие газирани напитки (и не го е правил докато не попадна в ръцете на бабите си това лято).
                  Започнахме да измерваме захар колкото е съдържанието на една 2 литрова бутилка с безалкохолна напитка......
                 Това е.. чашите ми са доста големи (500мл.) а това е захарта..


         За радост децата ни са лесна за моделиране маса в тези години и поемат пътя и формата, която им зададем, която собствените ни разбирания, ценностна система и представи за света представлява. Не е лесно да се обясни на 6 годишен защо е вредно. Никак не става да му подам отчета на някоя здравна организация пълен с цифри и сложни латински наименования. Трудно е и за това, че голяма част от нас или не знаем или просто подминаваме с култовата фраза "всички ще умрем" вредата от нещо толкова ежедневно като газирана безалкохолна напитка.
          Тук се смея на глас, сетих се за приятел, който се опитва да редуцира поне захарта и пие диетична кола :-) а, там... аспартам-а.. ммм някой друг път.

         Аз си налях вода в чашата, която ме разхлади не по-малко и се запътих да направя лимонада. ЛИМОНАДА! От лимони, не оцветена в жълто сладка газирана вода.




Няма коментари:

Публикуване на коментар