StitchFreak.com

От инцидентно хоби до сериозна работа!

           Само така мога да опиша отминалите 2 години. Предполагам всички помните първите ми стъпки в плетенето и света на прежди, влакна и нишки.

            В началото беше еуфорията, после... после ме погълна. Плетенето само по себе си не бе достатъчно, започнах да изучавам свойствата на влакната, скоро след това химичния състав на оцветителите. 

Цял нов свят!

Скучната част с пазар, маркетинг и прочее... до

http://www.stitchfreak.com/ и Chroma Fiber

Някои го наричат онлайн магазин, други бизнес, аз го наричам страст. Страст да създаваш, твориш, радваш.

Също като всяка рецепта, която сме си споделили тук. С тази разлика, че "готвя" коприна например :-)

Сега трябва да съчетая двата си свята, този на кулинарията и този на луксозните прежди!

 

Но както обичам да казвам: "Случайни неща няма"

Малък мъж в кухнята

Никола 7 г.

CUP-A-CAKE

            Плета си аз в блаженно спокойствие на дивана, когато 7 годишния ми домашен любимец (яде, спи, прави бели и играе) ... упс.. когато сина ми нахлу екзалтиран и крещящ "Мамо, мамо! Имаме ли шоколад?"

Установи се, че не му трябва само шоколад а и още куп продукти..за мини кексчета! Играл си човека видео игри да забърква кексчета и.. решил да приложи рецептата на живо.

Ако трябва да съм коректна, придържахме се към съставките от играта, с изключения на набухвателя. Намесата на мама беше само в количеството продукти.

Необходими продукти (за 24 мини кексчета):

2 яйца

2/3 ч.ч. захар

2/3 ч.ч. прясно мляко

1/3 ч.ч. краве масло

1 1/2 ч.ч. бяло брашно

1 бакпулвер

щипка сол

1 ванилия

1/2 ч.ч. шоколади парченца (по желание)

Начин на приготвяне:

Държа да отбележа, че това човече се справи страхотно без почти никаква помощ от моя страна!

Разбийте яйцата до пяна, добавете захарта и разбийте, следват млякото загрято на 30 сек. в микровълнова, разтопеното масло, есенцията, солта и на крайя брашното...а и шоколада!

Напълнете кошничките/формичките и печете за 25 мин. на загрята на 175 градуса фурна. Украсете по въображение..

И след бъркане, бъркане... си ги хапнете.

Ерес и изкушения

            Ама как звучи само... а са си прости яйца Бенедикт...но за тях после, първо!

      Искам да благодаря на хората, които са се присъединили към този блог и може би намират в него нещо полезно или интересно.

На някои съм голям фен в съответсвие и дори се чудя как такива кулинарки са се спрели тук... и някак си това затвърдява вярата, че кухнята е особено място.

Звучи объркано - нали?

Само поглед към разкошните снимки от Salted Lemons и Магия и Любов или вкусотиите от Занимавки и един от любимите ми блогове (към който така и немога да се присъединя, но следя "ръчно" редовно) Храна за мой'те канибали и всичко се обяснява.

А, сега да се върна към крещящото си заглавие.

Днешната тема е наименована така заради... мазнината. Но и аз съм душица земна, понякога ми се иска яйца, масло, бекон и бял хляб! Е, тук това е закуска, при това всичко го пържат.. ммм, не ме бройте.

В тази връзка ще разкажа и версията за създаването на рецептата, която най-ми харесва (много са и те). Някакъв банкер на име наякой си Бенедикт отседнал в престижен хотел, на сутринта имал зверски махмурлук и вярвайки, че стабилна и мазна закуска ще го оправи поискал да му сервират тостове (препечени филийки) намазани обилно с масло, изпържен до хрупкаво бекон и яйца (предполагам е имал в предвид пържени)..а, да! и да е леко люто.

Готвача, върл сноб като мен (подсъзнателно е знаел, че сос холандез ще влезе в топ 5 сосове на висококласната френска кухня) и недолюбващ миризмата на пържен бекон с яйца... сътворил такава комбинация, която макар и съдържаща много мазнина, не е .. мазна...

Вкусове и аромати, нежни и преливащи, без натъртващия вкус на пържено... Яйца Бенедикт.. банкерът останал поразен и споделил, чрез престижен вестник великолепната рецепта.

Необходими продукти (за 1 порция от 2 яйца):

1 английски мъфин

2 резена бекон (може шунка)

2 яйца

за сос Холандез (около 8 лъжици или за 4 порции):

2 жълтъка

сока на 1/2 лимон

50 гр. краве масло

4 с.л. вода

щипка сол

щипка лют пипер (чили)

Начин на приготвяне:

Подгответе бекона

**Ако използвате резени шунка вместо бекон, прескочете тази част

Не.. няма да пържим ;-)

Това е трик за страхотен хрупкав бекон за нула време и никаква цапаница и дим!

Застелете плоска чиния с 2-3 пласта кухненски хартиени кърпи. Наредете бекона върху чинията и покрийте с още 1-2 пласта салфетки. Изпечете в микровълновата на максимална мощност като смятате по 1 минута за всеки резен (в моя случай 6 минути). Бекона е готов!

Пригответе сос Холандез

Макар и да звучи трудно, след първия път е песен. Соса е страхотен за филе от риба също.

Разбийте жълтъците и добавете сока на половин лимон към тях. Отделно разтопете напълно маслото в микровълновата и дръжте под ръка. Загрейте сместа на водна баня (може и на 1-ва степен директно на котлона, но трябва да се внимава много), когато жълтъците започннат леко да се сгъстяват (след около минута) започнете на струйка да добавяте разтопеното масло при непрекъснато бъркане. Когато сместа стане с консистенцията на рядък крем отдръпнете от огъня. Добавете солта и водата и продължете да бъркате още около минута. Трябва да има бледо жълта пухкава кремообразна консистенция.

***Внимание: Ако сгъстите твърде много жълтъците при наливане на маслото ще се получи ето това. Не е болка за умиралка, но трябва да се започне отново ;-)

Подредба на ястието:

Яйцата сварете като ги чукнете в гореща вода и изчакате да се отделят от дъното и изплуват. Вадят се при сварен белтък, но рохкав жълтък.

Разполовете мъфина (ако не е пресен запечете в тостера), покрийте половинките с бекона. На всяка половинка сложете по 1 яйце и залейте с 1 с.л. от соса. Поръсете с лют пипер, но не обилно. Целта е да няма домиращ вкус.

Заслужава си и труда и ... калориите

Прелюдия

АНГЛИЙСКИ МЪФИНИ

           Това са вид хлебчета, изпечени на тиган/сач (също както палачинките). Макар и да се твърди, че са измислени в края на 18 век от британска домакиня .. мисля, че си ги имаме и в България като "сухи мекици" или вид "тиганици".. с други думи страхотен вкус без тоновете препържена мазнина ;-)

         Още топли са страхотна закуска със сладко или сирене! След изстиване са годни за консумация при съхранение в торбичка за 72 часа (3 дни, както стандартен хляб без консерванти). Тези тук са от бяло брашно, защото са част от следващата ми рецепта Яйца Бенедикт, но стават и от пълнозърнесто брашно.

Според историята на рецептата, една мома англичанка решила да замеси тестото си за хляб от вечерта и да го изпече сутринта, за да успее с домашните задължения. Но, тестото префтасало... тя не го изхвърлила, а въпреки това го оформила на малки питчици и изпекла на сача (чугунен тиган). Всъщност, надали е станало така, но за колорит се съчиняват какви ли не истории. Всъщност вярното в историята е, че тестото е хлебно, но крайния резултат  с различен вкус и текстура на набъбване.

Век по-късно не превтасваме тестото ;-) а го правим доста по-меко от хлебното и с много топла вода, така то бухва бързо. Моите са смес от оригиналната рецепта (мазнината е свинска мас) и съвременния вариант с прясно мляко 1:1 с вода (оригинала е само с вода).

Необходими продукти (за около 18 мъфина):

1 ч.ч. прясно мляко

1 ч.ч. вода

1 1/2 ч.л. суха мая (или 1/2 кубче прясна)

4 с.л. мас/масло (ако е олио са 3 с.л.)

1 с.л. захар

1/2 ч.л. сол

4 ч.ч. брашно

1/2 ч.ч царевично брашно

масло за намазване на тигана

Начин на приготвяне:
Загрейте водата и млякото до 45 градуса (около минута на микровълнова), в 6 с.л. от течността разтворете маята, захарта и 1 с.л. брашно. Оставете маята да започне ферментация и удвои обема си (около 7-8 мин.).
Разтопете мазнината (1 мин.  на микровълнова) и замесете (с миксер и бъркалки за тесто) меко тесто от течността, шупналата мая, мазнината, солта и брашното.
Оставете на топло да удвои обема си (около час, тъй като съставките са топли).
** Аз използвам  машината за хляб на програма за месене на тесто.
Извадете втасалото брашно (изключително меко е, набрашнете плота и ръцете си) и нарежете/накъсайте на топки колкото голямо яйце. Оформете в питчици и оваляйте в царевичното брашно.

Загрейте тиган/сач/плосък грил на слаб огън (котлона на 2), намазнете повърхността с малко масло (като за палачинки). Мъфините се пекат до зачервяване от всяка страна, по време на печенето се уголемяват и приемат пухкава форма, затова, не се притеснявайте, че горната (обърната) страна е с по-малък диаметър изпечена част - напълно готови са.
Извадете и охладете за 5-10 мин. на решетка.
Ако обясненията ми са неясни силно препоръчвам това видео http://www.youtube.com/watch?v=mdwCJQ_RAP8 където нагледно ще видите колко меко е тестото и точно как да ги изпечете. Не се подвеждайте от споменатите 110 градуса - те са по скалата на Фаренхайт.

ТРИК: В Канада се приема за едва ли не "престъпление" да се разполовява английски мъфин с нож, прави се с вилица, като се надупчва отстрани хлебчето и се разтваря с ръце.
Мъфина трябва да е с големи дупки и шупки.

Уханно и вкусно.

..следват Яйца Бенедикт със сос Холандез

Повече от "просто хоби"

ТАРТАЛЕТИ (Топли ордьоври)

            Да готви може всеки, весело мото от детското филмче "Рататуй". На практика си е точно така! И се получава в момента, в който това действие в кухнята спре да бъде ежедневното ни задължение и приеме формата на ... хоби. Но не просто хоби, а отношение към храната (нещата въобще), независимо каква - тя не трябва да е "нещото пълнещо стомаха" и... другата съставка е да се научим да приемаме провалите :-) в кухнята са неизбежни и това не означава, че не е за нас - нали? А, най-хубавата част е, когато сътвореното от нас радва някой!

Получавам тук таме съобщения и обаждания от приятели, които ме радват много и ме карат да се завърна да пиша (нещо, което по някое време реших за излишно), кулинарни корифеи и рецепти има из нета хиляди, далеч по-добри и знаещи от мен, но.. благодаря ви познати и непознати приятели, за интереса и подкрепата!

Най-общо имам 2 "заявки" за теми и започвам с тази, за която аз мога да пиша - ордьоври и правила на хранене/сервиране. Втората е от няколко потребителя в страхотния форум bg-mamma.com за домашно сглобения дехидрататор, но да хвана съпружеското тяло да направи ел. схемата си е чудо само посебе си... но обещавам! или ще я начертае или ще ви го сервирам тук със зеле!

Та, да се върна към тарталетите..

Изключително ефектни (Мимка, кога ще дойдеш да ми направиш качествени снимки?), което някак си не успях да покажа със снимките си и лесни. Пълнежа може да е всичко, което ще има готовност до 20 мин., затова ако ги пълните с кайма си я обработете предварително.

Необходими продукти (за 24 мини-тарталети), пълнежа търпи всякакви промени:

8-10 финни кори за баница

20 гр. краве масло

3 с.л. олио

за пълнежа..

30 гр. саламурено сирене

1/2 ч.ч. зеленчуци (грах, моркови, царевица, зелен боб, чушка)

2 кисели краставички

50 гр. колбас

2 яйца

4 с.л. прясно мляко

Начин на приготвяне: Отделете и разгънете на работния плот 1 кора (моите са фабрично малки, стандартна кора се разделя на 12 квадрата), намазнете я равномерно и много на тънко със смес от разтопеното масло и олиото. Покрийте я с 2-ра кора и намазнете отгоре новата отново, повторете същото с още 2-3 кори. За да се получи стабилна кошничка (тарталетка) ще са ви необходими (според дебелината им) около 4-5 пласта. Нарежете кората на квадрати достатъчно големи да образуват кошничка във предварително намазнена форма за мъфини (ако нямате стават с чашки за крем карамел). Поставете квадрата върху формичката и притиснете леко, вниамвайте да не се разкъса дъното, разперете останалите отгоре ъгълчета.

Съставките за пълнежа нарежете на ситно и смесете добре, напълнете тарталетките. Моите тарталетки поеха по точно лъжица и половина от сухата смес.

Залейте пълнежа с 1-2 с.л. от разбитите яйца с прясното мляко.

Пекат се в загрята на 175 градуса фурна за 20 минути.

След изпичане ги извадете веднага от формата, за да не се намокрят от конденза.

Това е.. доказано вкусни както топли, така и студени!

В последно време кулинарната ми страст наистина отстъпва почетното първо място на новото хоби... плеткииииии... е, няма как да не се стърпя да показвам и тях.. или може би да направя още един блог :-) "Плетки 101".., че сега се уча.

Тази шапка е за моята цацичка (малката ми племеница, която ми искаше "цацички" и ми триабваше дълго време да разбера, че всъщност иска краставички.. от където и прякора).

В края на лятото

РИБА ЛИ БЕ ДА ГО ОПИШЕШ

         Пролетта и лятото се изнизаха, сякаш никога не са били тук, оставяйки само спомени. Есента започна да ни залива с цветовете си и тялото само започна да си иска сготвена храна. И докато през лятото ми беше достатъчно да има зеленчуци и плодове (и някоя бучка сирене), сега фурната започна да ми смига почти всеки ден.

Първата ми рецепта е за вид тутманик, който надали има българка, която да не прави. И като му добавим грандиозно подтикващото те да го направиш име МЪРЗЕЛИВ тутманик, то си е направо в тавата.

Често меся и ми е страст, но след емоционално-кулинарното пренасищане за тестени  изделия  в България това лято, исках нещо бързо и не толкова тежко, но със същия вкус.

ЛЕСЕН/МЪРЗЕЛИВ ТУТМАНИК

Продукти:

3 ч.ч. бяло брашно  

150 гр. саламурено сирене

1/2 ч.л сол

3-4 яйца (колкото душа даде)

1 ч.ч. кисело мляко

50 гр. разтопено краве масло (може да се замени с олио)

1 бакпулвер или 1 ч.л. сода бикарбонат )   

1 ч.л. шарена сол (по желание)

Начин на приготвяне:

Не исползвайте миксер!

** Питали са ме защо този вид тутманик става "глетав", спада след изваждане от фурната и не се изпича добре. Причините са две, едната е гъстотата на консистенцията, като неправилно се разпространяват рецепти с указание за тестото "с гъстотата на кекс" - НЕ Е ВЯРНО, гъстотата трябва да е средна между тесто за бухти и содена питка (доста гъсто и като го изливате да пада на едри парцали). Втората причина е .. миксера. На вид удобно и незаменимо устройство, същия този уред е виновен в 50% от неуспехите ни в сладкарските/тестени изделия.

В купа с вилица или готварска тел разбийте яйцата, добавете 2/3 от мазнината (с останалата част намазнете тавата за печене), киселото мляко, в което предварително сте разбъркали содата/бакпулвера и солта. Разбъркайте и добавете брашното, продължете бъркането до получаване на хомогенно тесто. Натрошете сиренето и добавете към тестото, разбъркайте леко (целта е парченцата сирене да останат цели). Изсипете в намазнена тава. Пече се на 180 градуса около 30 мин. или до зачервяване. На моя има наръсена шарена сол върху него.

Втората за днес рецепта бе вдъхновена от ето този звяр!





Човека уловил я не го познавам, но получих разрешението му за снимката и разпространението и на място. След еуфорията по огромната риба уловена в реката до която бяхме на пикник, и... липсата на такова удоволствие на нашата кука си купих... пъстърви!                                                                

ПЪСТЪРВА ВЪРХУ КАНАПЕ ОТ КРАЛСКИ ПЕЧУРКИ

                                                                НА  ФУРНА     

Продукти: 

ЗА РИБАТА

По 1 пъстърва на човек

зехтин, сол, чесън на прах, девисил, черен пипер, риган, резени лимон

ЗА ГЪБИТЕ

Кралска печурка (или други с разтворени шапки)

краве масло, сол, черен пипер, сирене пермезан (може да се замени с настърган кашкавал).  

Начин на приготвяне на рибата:

Почистените и измити риби подсушете и овкусете с подправките, наредете в намазнена тава, покрийте с резените лимон и полейте с малко зехтин. Покрийте тавата с алуминиево фолио и печете така на 200 градуса около 20 мин. Махнете фолиото и печете още 10 мин. за зачервяване.

Начин на приготвяне на гъбите:

Измитите гъби се нареждат в намазнена с масло тава, поръсват се с подправките и парченца масло, 2 мин. преди изваждане се поръсват със сиренето.

** Пека двете ястия едновременно във фурната, първоначално рибата докато е завита с фолиото е отдолу (на първи ред), след отварянето и я качвам горе за запичане, а свалям гъбите.

Наред с кулинарията и рисуването от скоро открих и друга страст... плетенето, просто няма как да се стърпя да покажа моята гордост сина, който от своя страна гордо демонстрира току-що завършения си от мама шал! Дали в крайпътните ханчета персонала не плете в пустото от към клиенти време? :-)

                                                            

Pâté chinois или квебекската МУСАКА

Да, отново мусака :) но не каква да е. Отдавна се каня да споделя тази рецепта, която поне тук (провинция Квебек в Канада) се харесва много.
Аз я предпочитам и заради това, че не плува в мазнина (не се запържва) както нашенската.
За съжаление... изтървах фотоапарата при една от процедурите и крайната ми снимка е взета "назаем" от нет-а, но гарантирам, моето не отстъпваше!

Продукти (за 6 порции):
1/2 кг. кайма
1 връзка зелен лук
1 консерва царевица
картофено пюре (за около 4 порции)
черен и червен пипер, сол, кимион
2 с.л. олио

Начин на приготвяне
В дълбок съд смесете мазнината, нарязания (не много на ситно) зелен лук, подправките и предварително омесената с 2 ч.ч вода кайма.
Споменавала съм и преди, за да ви се рони каймата и да не става на топки я подготвяйте като гъста каша.
Варете сместа докато в каймата не останат никакви розови следи (напомнящи сурово месо). Съжалявам, че на снимките не се вижда, но сместа ври, а не се пържи, поради голямото количество вода в каймата.
Разстелете полуготовата кайма на дъното на тавата (ако е останала течност в съда я изхвърлете, а не добавяйте в тавата), покрийте равномерно с отцедената царевица и най-отгоре картофеното пюре.
Пече се около 30 мин. в загрята на 220 градуса фурна.

Вариации на пате шинуа съм виждала всякакви тук, през полусупеста консистенция до покрито обилно с кашкавал, каквато и ваша добавка в рецептата да направите... ще е вкусно.

Печено пиле на сол

Покрай отминалите вече празници, натоварения от към торти и сладкиши март месец и показалото се вече слънце дойде време за .... диети!

В пъстрия ми опит с тях съм минавала през какво ли не, от японски чудеса, през гладуване, до разделно хранене. Няма ли човек едно балансирано хранене, основано на трайни навици, която и да е диета ще има краткотраен резултат. За щастие проблем с килограмите за сега нямам, но лятото изисква някои жертви :) и всяка дама ще ме разбере.

Може би си внушавам, но като че ли, от всички глупости, който съм стоварвала на тялото си небезизвестната диета на д-р Дюкан ми е действала най-добре. И целия този увод е за тези, които решат да опитат един лек вариант на неговата белтъчна диета.

Пиле приготвено по този начин е без допълнителни мазнини, а вкуса му неотстъпващ на никоя друга кулинарна техника. За лесно да не споменавам.

Продукти:
1  Цяло пиле
1/2 кг. едра морска сол (според съда за печене)
1 ч.л. червен пипер,
1 с.л. олио
и това е! Ако добавите друга подправка няма да е грешка, пилето носи на всичко почти.

Разтелете солта на дъното на тавата (трябва да е поне 1 см. дебелина.
Измитото пиле подсушете с кухненски кърпи.
Назнете ръцете си с олиото и размашете подправките (червения пипер) по цялото пиле. Това е, сложено върху солта докато се пече то само ще си поеме достатъчно количество сол, затова и не се соли.
Сложете тавата в загрята на 200 градуса фурна за около час. Необходимо е 1 обръщане горе долу на половината време.

Вкусно! И това не означава калорично ;)

Сгъване на салфетки

         Декември е месеца осеян с най-много празници и все такива.. на маса. Салфетките са автоматично сложени, но едно по-различно сгъване винаги създава усещане за пищност и сами по себе си се превръщат в елегантна декорация.

        Начини за сгъване има стотици, сложността не влиае на ефекта, който създават. Както ще видите едно от най-простичките за направа с пръстен е едно и от най-красивите (според мен).

         По правило се използват салфетки от плат, лен, памук, коприна или дантела - избора е изцяло основан на идеята, която залагате в украсата на масата си. За по-неангажиращи събития дори хартиените (многопластови, луксозни салфетки) могат да ви свършат чудесна работа. Ако тепърва купувате, търсете ги квадратни, двулицеви и с широк кант.

         Единствената "тайна", за която се сещам е... ютията. Добре изгладена (колосана) салфетка се нагъва по-лесно и заема точно желаната от нас форма. Ютията е незаменима и в някои от формите, където без нейна помощ красотата в ръцете ви ще се разпадне :-)

Стил БЮФЕТ

Удобен и практичен за шведски маси, коктейл-бюфет или неофициално похапване с приятели.

Повечето от моделите имат еднаква изходна позиция на салфетката. Винаги добре изгладена! Прегъва се на 2 за получаване на правоъгълник, след това още веднъж до получаване на квадрат.
5) Прегънете най-горния пласт от квадрата, така че ъгълчето да остане подвито отвътре на сгъвката (виж .6).
7) Прегънете втория пласт, подпъхвайки ъгълчето му под първия (виж .8).
9) Обърнете салфетката, прегънете до половината и задръжте с пръсти.
10) Прегънете и другата половина и подпъхнете долния край в образувалото се джобче от сгъвката на номер 9.
11) Внимателно прегладете формата с ютия.
12) Обърнете готовата форма. Можете да я оставите така, да подпъхнете свежо цвете или направо прибора за хранене.

ДВОЕН СВЕЩНИК - ВЕТРИЛО

Една от любимите ми форми без пръстен. Изключително ефектна с двоен размер кърпи (на снимката с еденичен).
1) Прегънете салфетката като съберете двете и страни с средата.
2) Придържайки отгърнете краищата.
3) Започвайки от единия разгънат край, навийте до средата стегнато руло.
4) Останалата половина нагънете на хармоника (виж 5)
6) Прегънете на две, оставяйки частта с рулото от вътрешната страна.
Придържайки поставете в чаша и разгърнете ветрилата.






ВЪРТЕЛЕЖКА

Формата е подходяща за поставяне върху подложна чиния с цвете в центъра си.
От изходна позиция на кърпата прегънете четирите и края до центъра (получава се по-малък квадрат).
3 и 4 Прегънете от двете страни по вертикалата до получаване на правоъгълник.
5) Прегънете правоъгълника по хоризонталата до получаване на квадрат.
6 и 7 Подпъхнете пръст и внимателно издърпайте до получаване на фигурата от .7 (нещо като две огледални лодки).
8) Повдигнете и подвийте десния долен ъгъл и левия горен ъгъл. Другите два остават непроменени!
(Кошмарно обяснение, но това е изключително лесна форма).



ПРЪСТЕНА СПАСИТЕЛ!

Ако не ви се занимава или бързате най-лесно ефекта на салфетката се постига с помоща на пръстени. Можете да си ги купите или направите, дори обикновена панделка или венче от върбова (друга) клонка са идеален пръстен.
В ляво на снимката: Лилия - поставете пръстена в центъра на салфетката. Издърпайте я през него до достигане на 1/3 от общата и дължина. Това е!

В дясно: Ветрило - Нагънете салфетката на хармоника и прегънете на две. Промушете през пръстена до 1/3 от дължината (прегънатата). Изправете и voilà!






Следва.... Изкуството оригами на трапезата

Вита баница с готови кори

           Баница! Това наше национално изкушение е непреходно и не се влияе от никакви диети, нискокалорични идеи и подобие. Варианти на баница има сигурно колкото са градовете в България. Моя личен вкус отхвърля залятата баница с готови кори, тъй като става цялата мека. За мен идеалната баничка е пухкава от вътре и хрупкава от вън, без излишна течност и не много мазна, ако баница може да не е  мазна :-)  Тази може да се направи и на малки банички. От 1 пакет кори излизат около 12 броя.

Необходими продукти:
1 пакет готови финно точени кори (500 гр.)
250 гр. краве саламурено сирене
4-5 яйца
3 с.л. кисело мляко
60 гр. краве масло (разтопено)

** За тези, които обичат по-мазна баница, към разтопеното масло добавете 2-3 с.л. олио.

Начин на приготвяне:

        Натрошеното сирене, яйцата и млякото се разбъркват неколкократно с вилица. Консистенцията на плънката не трабва да е хомогенна.

1. Разстелете пакета кори. Напъскайте с 1 с.л. от разтопеното масло най-горния слой. Разпределете 2-3 лъжици от плънката.

2. Завийте руло от най-горните 2 листа на корите (този с плънката и 1 отдолу).

3. Завийте рулото на охлювче.

4. Редете баничките в предварително намаслена тава. Остатъка от разтопеното масло (около 1/3 от първоначалното количество) разпределете равномерно върху баничките (най-добре с готварска четка).

5. Пече се около 30 мин. в загрята на 180 градуса фурна. Последните 5 минути увеличавам на 200 градуса за бързо зачервяване, без изсушаване на вътрешността.

   Готови са за консумация веднага. Не се завиват и задушават.

   Удоволствие!

Пълнени котлети

или полезният брат на КОТЛЕТ ПО МОСКОВСКИ

             Имам чувството, че не съм писала от година, а материал има! Просто някой трябва да го напише. Тази статия е готова от преди месец, ето че днес и дойде времето.
            Имам един много ясен спомен от детските си години. Влезехме ли в ресторанта на хотел България (Бургас), родителите ми ми поръчваха котлет по московски. Спомен защо - нямам, вероятно  там го правят както трябва. Но после дълги години не исках и да чуя за този специалитет. Сега детското отвращение към него е отминало, но панирания пълнен къс месо отпадна от менюто ми по разбираеми причини.
          За тези, които искат оригинала ще отбележа разликите в края на статията, но нека първо за целите на блога неговата по-полезна интерпретация.

Необходими продукти: (за 4 порции)
4 бр. св. котлет без кост с дебелина около 1,5-2 см.
2 кисели краставички
30 гр. кашкавал
2-3 мариновани гъбки
30 гр. шунка
30 гр. краве масло
сол, черен пипер
** Плънката може да се замести с друга по избор

Начин на приготвяне:
1. С остър нож направете джоб в котлета.
2. Напълнете добре с нарязаните на дребно съставки за плънката.
3. Затворете отвора на "джоба" с клечка за зъби, прекарвайки я както игла за тропосване.
4. В тава разтопете маслото и сложете напълнените и овкусени от вън със сол и ч.пипер котлети.
5. Печете в загрята фурна на около 220 градуса  до златисто от двете страни (моята фурна е по-силна от долу и се налага да ги обръщам).
Това е! Времето от идеята до изваждането им е около 50 мин.
Тъй като котлета се сервира върху канапе, след изваждането им в същата тава изсипах пакет замръзени зеленчуци да се запекат и овкусят от маслото за около 15 мин.

Разлики с класически котлет по московски:
Месото се транжира на лист. Плънката се замесва с масло и ч.пипер и се оставя да престои. Топче от охладената плънка се завива в листа месо и се панира с яйце и галета. Пържи се в сгорещено олио до златисто.
Сервира се върху канапе от пържена филийка.

*** Розата на снимката е направена от листи картоф. Идеята "откраднах" само за пробата от любимия ми форум бг-мама и неговите неуморни мами - кулинарки.

Бърза маринована туршия

 

             Това е бърза туршия, готова за консумация още след ден-два от приготвянето и. Разбира се, също е трайна като всяка друга затворена в буркан, но не остава за дълго - гарантирам :-)

            Вкуса е различен от туршиите подложени на ферментация, тук зеленчука се залива с гореща марина, която го овкусява директно.

            Хубавото е, че може да се направи проба с малко количество, например 1 буркан и да се разбере дали е по вкуса ни. Лично аз, направих 11 буркана, но като гледам ще се повтаря процедурата, това определено е моята маринована туршия (без да си преписвам каквито и да е заслуги за рецептата разбира се).

Продукти (за 3 литров буркан):
Зеленчуци по избор (зелени домати, моркови, цветно зеле, целина, камби, пиперки)
2-3 скилидки чесън
по малко (няколко зърна) черен пипер, бахар, кориандър
1 дафинов лист
1-2 аспирина

За марината:
3 ч. вода
1 ч. оцет
1/2 ч. захар
1 с.л. сол

        Нарязани на парченца зеленчуците се натъпкват в буркана. върху тях се слагат подправките и аспирина. Марината се слага да заври и още вряла се излива върху зеленчуците. Бурканите се затварят веднага и се обръщат. Не се стерилизира.

        След 1-2 дни е готова.

Мусаката на Краси

ВСЯКО ПРАВИЛО СИ ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ

      Преди седмица имах възможността да си поговоря със специален човек, с който споделях голяма част от най-хубавите си години, тези в края на средното образование и великите студентски години. Тази статия е за нея - Краси. Само изписването на името и и усмивката на лицето ми цъфна.         

      Спомена за времена като приказка, за дни, в които и да ги е имало, проблемите не ги помня.Имахме ли проблеми въобще тогава?

       Разприказвахме се, покрай този блог и за кулинария. Хм.. ядяхме ли въобще тогава? Явно да, припомнихме си неповторимите сандвичи с масло и лимони и някаква мусака, която аз съм била готвила и била много вкусна ?!? Не помня! Е, спомних си едни злополучни тиквички, но не исках да развалям страхотния миг с този спомен :-)

     Та, имах поръчение. Да разкажа как я готвя тази мусака. Краси, мила... въпреки сравнителната вяра в кулинарните ми способности, все си мисля, че този вкус не ще да е бил от мусаката, а от специалния "климат" на онези неповторими години. Когато и папрат на пара да си бяхме готвили, пак щеше да ни е вкусно.

     Дните минаваха, затрупана от работа неможех дори да погледна кухнята ми, там ли е още или е избягала с писък в момент на непрежалима самота, а да готвя и не помислях. Така дойде петъка. Ден с правило да не се готви. Но... всяко правило си има изключения, а Краси'то е човек, който заслужава изключения и то хубавите такива.

Необходими продукти:
400-500 гр. кайма
600 гр. картофи
1 средна глава лук
1 с.л. доматено пюре
сол, червен и черен пипер, чубрица на вкус

За заливката:
2 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.л. сол
(по желание)
*1 с.л. брашно
*1/2 ч.л. сода бикарбонат

(1) Нарязвам лука на ситно

(2) Задушавам го с вода и 2 с.л. олио в тенджера, колкото да го покрие.

(3) Докато лука се задушава, размесвам смляното месо с вода, приблизително 1 ч.ч вода за 400 гр. кайма. докато стане гъста каша

(4) Когато каймата е разбита така с вода, не се сбива на бучки и не е необходимо да се бърка до припадък, за да се раздели на зрънца.

(5) За това време (около 5 мин.) лука е омекнал, добавям каймата и подправките. Разбърквам няколко пъти, докато каймата промени изцяло цвета си (няма места със суров цвят). Добавям червения пипер и доматеното пюре, разбърквам и оставям за още 5 мин. да покъкри (каймата си пуска водата и не загаря или залепва.

(6) Добавям картофите нарязани на кубчета около 1х1 см.

(7) Доливам вода почти да покрие сместа в тенджерата и оставям да ври. Когато водата е паднала до 2/3 от първоначалното количество, прехвълям сместа в тава и оставям да се пече за около 30 мин. на 220 градуса (или до "изпиване" на водата).

(8) Правя заливката и разпределям равномерно, връщам във фурната за запичането и.

     В интерес на истината не бях готвила мусака от минимум 2-3 години. Вкусно е!

    Краси, за теб мила. Липсват ми онези времена и лудите ни идеи.

Моно-натриев глутамат (monosodium glutamate)

МАЛКИ ЛИ СА ТАЙНИТЕ?

        В една от статиите ми споменах за глутамата (код - Е621). Бях си взела малко пакетче само за целите на блога, но днес приятел ми донесе голям пакет, така както се купува, за да се използва у дома като овкусител.

        Разлика с този, който имам и е купен от аптеката няма, освен, че кристалите на този са по-едри. Ще се опитам да бъда умерена днес, макар и да съм върл противник на всичко, което изкуствено добавя "вкус" към храната. Освен това, развивам явно фобия към бели прахове. Не ви ли се струва, че що е отрова (химия) все е бяло, я прах, я кристалчета. Като започнем с наркотиците, минем през антибиотиците та чак до бялата рафинирана захар и бялото брашно?

       За химически състав няма да говоря, нищо не му разбирам и не ми влиза в работа. Ще говоря за размислите ми по въпроса дали искам да ми е "вкусно" или ще се оставя само да мисля, че е вкусно.

       Мононатриевия глутамат е одобрен и широко разпространен в хранителната индустрия. Реално се съдържа в доста естествени продукти като доматите и гъбите например, също до колкото знам глутаминовата киселина участва в процеса по образуване на белтъчини в човешкия организъм. Тоест, защо след като нещо естествено съдържащо се в природата и нужно на тялото ми го отхвърлям от кухнята си? Защо азиатските народи го използват повсеместно в ястията си с количества от 1-2 с.л. на гозба, а не са измрели още?

       Защотото е доказано, че той самият не носи вкус! Той самият хранителна стойност НЯМА. Тази (за мен отрова) съставка действа на централната ни нервна система - мозъка ни, казвайки му, че нещото е вкусно! Съчетава се с меса, кисели и солени неща перфектно, затова и е много силно застъпен в сухите супи, сосове, бульони и смесени подправки за месо. Защото прави нещата от картонено безвкусни да се консумират повече и с чувството, че ядем свински котлет в сос от трюфели... само, че трюфелите ги нямало, е! Нищо.. нали глутамат има.

       Казвайки да се консумира повече не е грешка на езика. Едно от свойствата на глутамата е да активира така наречения "пети вкус", още наречен вкуса "умами". Това най-общо казано е чувството и желанието за още!

       Разбира се, моето мнение е крайно и според мен китайците (използвам го като генерализиране) го ползват по традиция, за да им овкусява иначе всевъзможните лишени от свестен вкус "храни". Но, аз не съм азиатка, нашенка съм си и ако в нашата кухня достатъчно хранителна и калорична добавя и усилващото апетита действие на глутамата.. майка ми жална за телесните размери :-)

      Горното е само отклонение, лирично така да се каже.
      В идеята да си направя отново личен малък експеримент минах днес през българския магазин, исках да купя нещо познато, нещо, което без да гледам опаковката бях убедена, че има глутамат в състава си. Купих пакетче от познатите на всички готови миксове МАГИ. Нищо лично към производителя NESTLE, не го купувам и си ми е личен избор, но... тайни ли са "малките им тайни"?

      Не са! На микс със глутамат, не кайма ами сух хляб да му сложа пак ще ми е вкусен.

      А, кому е необходимо? Защо да не смеся естествени вкусове? Нима истинските пържени кюфтета, тези, които майките ни приготвяха са по-лоши? Или май до такава степен ни взеха на мезе "големите", че месото е без месо в него (визирам псевдо каймата в разфасовка) и за да го ядем и да не мъркаме много по лъжичка глутамат.. нали... да сме доволни.

      А, че то не е нито чубрица, нито лук се вижда, то е онова, като разтворена капсула химия, което ще ни изпрати в щастливите вкусови полета на фантазията ни, където смлените кости, кожи и сланина имат вкус на прясна рибица....

Пилешко роле на скара

           Вече четвърти ден кулинарната ми муза ме е напуснала, каквото и да подхвана не става нито за гледане, нито за ядене, а да го показвам и дума неможе да става! Като жена мога с дни да карам на ябълките набрани в неделя, но мъжката част си иска своето и гладно отваря хладилника, с надеждата, че мама е успяла да придаде дъвкателен вид на поне едно нещо.

          Нещото трябваше да се приготвя бързо, да няма къде да се сбърка и да е от месо. Тъй като телешкото си мина по реда съвсем на скоро, реших да е пиле.

         Да се намери хубаво пилешко месо е нещо като да издирваш перли на градския плаж. Отдавна всяко пакетирано или замразено пилешко месо ми накъртва на лекарства и странни (не особено пилешки) вкусове. Личното ми мнение, а и останал навик от ресторанта е да се купуват по възможност цели пилета и то такива гледани "на свобода". Разфасовано пиле или пилешки гърди без кост често са обработвани в кланиците в апарати, където под налягане увеличават обема и теглото на месото.

        Избора дали да е пиле (между 2-3 кг.), бройлер (между 1-2 кг.) или кокошка/петел е в зависимост от желаното ястие. За днешната цел избора се падна на пилешки гърди. Ако са опаковани в тарелка гледайте да са със свеж бледорозов цвят, стегнати на натиск и без течност в тарелката.

Необходими продукти (за 4 порции):

2 бр. пил. гърди без кост

5-6 ленти бекон (прошуто)

5-6 кисели краставички

50 гр. кашкавал (или друго сирене)

сол, соев сос, черен пипер

* готварски конец

(1) С остър нож разтварям гърдите по възможност без да ги прекъсвам, колкото по тънки и цели листи месо се образува, по-добре.
(2) Разполагам месото със застъпване да образува правоъгълник/квадрат и овкусявам.

(3) Нареждам плънката си в единия му край, а в срещуположния лентите бекон (които след навиването ще уплътнят евентуални дупки).

(4) навивам в стегнато руло, започвайки от страната с плънката и завършвайки с бекона. Увивам с готварски конец. Посолявам и от външна страна.

(5) Изпичам на силно загрята скара от всички страни.

(6) Веднага след сваляне от огъня завивам в алуминиево фолио за около 10 мин. да се задуши и сервирам.

Тук издънка нямаше. Няма и как да има, освен ако не бях го изгорила ;-)

Ябълки

УСПЕШНИЯТ ПРОВАЛ

         В неделя времето сякаш се смили и прибра облаците. Слънцето усетило се на свобода, засия и стопли с лъчите си. Страхотен ден за... бране на ябълки!

        Е, то бране е силно казано. По-скоро беше "три в торбата, една в устата", но изживяването си заслушаваше и надутия стомах и тежките торби на връщане.

        Понеделника отмина, а торбите не бяха намаляли никак. Дожаля ми за разкошните свежи плодове, но им беше време да ги прибера по един или друг начин. Допитах се за рецепти и методи и манифактурното начинание започна.

1. Пресен сок от ябълки: В сокоизтисквачката и каквото излезе :-) в бутилки.

2. Настъргани ябълки в буркани и стерилизирани само за капачка (за бъдещи пайове и щрудели).

3. Ябълков сайдер и ябълков оцет, за които ще пиша когато станат, за да знам резултата

и..

4. един пълен провал - опит за ябълков конфитюр. Кръстих го успешния провал, защото то конфитюр не стана, но стана невероятно вкусен пълнеж за кифлички, рула, козунаци и каквото се сетя.

Продукти:
1,5 кг. едро настъргани ябълки
400 гр. кафява захар
200 гр. едро смлени орехи
3 пръчки канела (3 ч.л. смляна)

Смесих в дълбока тава настърганите ябълки, захарта, орехите и канелата и ги оставих да се пекат на около 200 градуса, като разбърквах от време на време, докато стана без течност. Може би около час мина.

         Опитах и толкова ми хареса, че исках както си е там в тавата да го залея с едно кексово тесто и да имам ябълков сладкиш веднага, но се стърпях. Напълних няколко бурканчета и оставих само няколко лъжици от случайно получилия се пълнеж за едни бързи кифлички.

           Доволна от получения резултат и недоволна от това, че ябълките мръднаха точно с 1/4 надолу... взех с въздишка една още гореща кифличка "щруделче" пълна с новоизобретения пълнеж и седнах да споделя опита.