Кулинарно

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Моно-натриев глутамат (monosodium glutamate)

МАЛКИ ЛИ СА ТАЙНИТЕ?

        В една от статиите ми споменах за глутамата (код - Е621). Бях си взела малко пакетче само за целите на блога, но днес приятел ми донесе голям пакет, така както се купува, за да се използва у дома като овкусител.
        Разлика с този, който имам и е купен от аптеката няма, освен, че кристалите на този са по-едри. Ще се опитам да бъда умерена днес, макар и да съм върл противник на всичко, което изкуствено добавя "вкус" към храната. Освен това, развивам явно фобия към бели прахове. Не ви ли се струва, че що е отрова (химия) все е бяло, я прах, я кристалчета. Като започнем с наркотиците, минем през антибиотиците та чак до бялата рафинирана захар и бялото брашно?
       За химически състав няма да говоря, нищо не му разбирам и не ми влиза в работа. Ще говоря за размислите ми по въпроса дали искам да ми е "вкусно" или ще се оставя само да мисля, че е вкусно.
       Мононатриевия глутамат е одобрен и широко разпространен в хранителната индустрия. Реално се съдържа в доста естествени продукти като доматите и гъбите например, също до колкото знам глутаминовата киселина участва в процеса по образуване на белтъчини в човешкия организъм. Тоест, защо след като нещо естествено съдържащо се в природата и нужно на тялото ми го отхвърлям от кухнята си? Защо азиатските народи го използват повсеместно в ястията си с количества от 1-2 с.л. на гозба, а не са измрели още?
       Защотото е доказано, че той самият не носи вкус! Той самият хранителна стойност НЯМА. Тази (за мен отрова) съставка действа на централната ни нервна система - мозъка ни, казвайки му, че нещото е вкусно! Съчетава се с меса, кисели и солени неща перфектно, затова и е много силно застъпен в сухите супи, сосове, бульони и смесени подправки за месо. Защото прави нещата от картонено безвкусни да се консумират повече и с чувството, че ядем свински котлет в сос от трюфели... само, че трюфелите ги нямало, е! Нищо.. нали глутамат има.
       Казвайки да се консумира повече не е грешка на езика. Едно от свойствата на глутамата е да активира така наречения "пети вкус", още наречен вкуса "умами". Това най-общо казано е чувството и желанието за още!
       Разбира се, моето мнение е крайно и според мен китайците (използвам го като генерализиране) го ползват по традиция, за да им овкусява иначе всевъзможните лишени от свестен вкус "храни". Но, аз не съм азиатка, нашенка съм си и ако в нашата кухня достатъчно хранителна и калорична добавя и усилващото апетита действие на глутамата.. майка ми жална за телесните размери :-)
      Горното е само отклонение, лирично така да се каже.
      В идеята да си направя отново личен малък експеримент минах днес през българския магазин, исках да купя нещо познато, нещо, което без да гледам опаковката бях убедена, че има глутамат в състава си. Купих пакетче от познатите на всички готови миксове МАГИ. Нищо лично към производителя NESTLE, не го купувам и си ми е личен избор, но... тайни ли са "малките им тайни"?
      Не са! На микс със глутамат, не кайма ами сух хляб да му сложа пак ще ми е вкусен.
      А, кому е необходимо? Защо да не смеся естествени вкусове? Нима истинските пържени кюфтета, тези, които майките ни приготвяха са по-лоши? Или май до такава степен ни взеха на мезе "големите", че месото е без месо в него (визирам псевдо каймата в разфасовка) и за да го ядем и да не мъркаме много по лъжичка глутамат.. нали... да сме доволни.
      А, че то не е нито чубрица, нито лук се вижда, то е онова, като разтворена капсула химия, което ще ни изпрати в щастливите вкусови полета на фантазията ни, където смлените кости, кожи и сланина имат вкус на прясна рибица....

Пилешко роле на скара

           Вече четвърти ден кулинарната ми муза ме е напуснала, каквото и да подхвана не става нито за гледане, нито за ядене, а да го показвам и дума неможе да става! Като жена мога с дни да карам на ябълките набрани в неделя, но мъжката част си иска своето и гладно отваря хладилника, с надеждата, че мама е успяла да придаде дъвкателен вид на поне едно нещо.
          Нещото трябваше да се приготвя бързо, да няма къде да се сбърка и да е от месо. Тъй като телешкото си мина по реда съвсем на скоро, реших да е пиле.

         Да се намери хубаво пилешко месо е нещо като да издирваш перли на градския плаж. Отдавна всяко пакетирано или замразено пилешко месо ми накъртва на лекарства и странни (не особено пилешки) вкусове. Личното ми мнение, а и останал навик от ресторанта е да се купуват по възможност цели пилета и то такива гледани "на свобода". Разфасовано пиле или пилешки гърди без кост често са обработвани в кланиците в апарати, където под налягане увеличават обема и теглото на месото.
        Избора дали да е пиле (между 2-3 кг.), бройлер (между 1-2 кг.) или кокошка/петел е в зависимост от желаното ястие. За днешната цел избора се падна на пилешки гърди. Ако са опаковани в тарелка гледайте да са със свеж бледорозов цвят, стегнати на натиск и без течност в тарелката.

Необходими продукти (за 4 порции):
2 бр. пил. гърди без кост
5-6 ленти бекон (прошуто)
5-6 кисели краставички
50 гр. кашкавал (или друго сирене)
сол, соев сос, черен пипер
* готварски конец

(1) С остър нож разтварям гърдите по възможност без да ги прекъсвам, колкото по тънки и цели листи месо се образува, по-добре.
(2) Разполагам месото със застъпване да образува правоъгълник/квадрат и овкусявам.
(3) Нареждам плънката си в единия му край, а в срещуположния лентите бекон (които след навиването ще уплътнят евентуални дупки).
(4) навивам в стегнато руло, започвайки от страната с плънката и завършвайки с бекона. Увивам с готварски конец. Посолявам и от външна страна.
(5) Изпичам на силно загрята скара от всички страни.
(6) Веднага след сваляне от огъня завивам в алуминиево фолио за около 10 мин. да се задуши и сервирам.

Тук издънка нямаше. Няма и как да има, освен ако не бях го изгорила ;-)


вторник, 21 септември 2010 г.

Ябълки

УСПЕШНИЯТ ПРОВАЛ

         В неделя времето сякаш се смили и прибра облаците. Слънцето усетило се на свобода, засия и стопли с лъчите си. Страхотен ден за... бране на ябълки!
        Е, то бране е силно казано. По-скоро беше "три в торбата, една в устата", но изживяването си заслушаваше и надутия стомах и тежките торби на връщане.
        Понеделника отмина, а торбите не бяха намаляли никак. Дожаля ми за разкошните свежи плодове, но им беше време да ги прибера по един или друг начин. Допитах се за рецепти и методи и манифактурното начинание започна.

1. Пресен сок от ябълки: В сокоизтисквачката и каквото излезе :-) в бутилки.
2. Настъргани ябълки в буркани и стерилизирани само за капачка (за бъдещи пайове и щрудели).
3. Ябълков сайдер и ябълков оцет, за които ще пиша когато станат, за да знам резултата
и..
4. един пълен провал - опит за ябълков конфитюр. Кръстих го успешния провал, защото то конфитюр не стана, но стана невероятно вкусен пълнеж за кифлички, рула, козунаци и каквото се сетя.

Продукти:
1,5 кг. едро настъргани ябълки
400 гр. кафява захар
200 гр. едро смлени орехи
3 пръчки канела (3 ч.л. смляна)

Смесих в дълбока тава настърганите ябълки, захарта, орехите и канелата и ги оставих да се пекат на около 200 градуса, като разбърквах от време на време, докато стана без течност. Може би около час мина.

         Опитах и толкова ми хареса, че исках както си е там в тавата да го залея с едно кексово тесто и да имам ябълков сладкиш веднага, но се стърпях. Напълних няколко бурканчета и оставих само няколко лъжици от случайно получилия се пълнеж за едни бързи кифлички.

           Доволна от получения резултат и недоволна от това, че ябълките мръднаха точно с 1/4 надолу... взех с въздишка една още гореща кифличка "щруделче" пълна с новоизобретения пълнеж и седнах да споделя опита.