Бърза маринована туршия

 

             Това е бърза туршия, готова за консумация още след ден-два от приготвянето и. Разбира се, също е трайна като всяка друга затворена в буркан, но не остава за дълго - гарантирам :-)

            Вкуса е различен от туршиите подложени на ферментация, тук зеленчука се залива с гореща марина, която го овкусява директно.

            Хубавото е, че може да се направи проба с малко количество, например 1 буркан и да се разбере дали е по вкуса ни. Лично аз, направих 11 буркана, но като гледам ще се повтаря процедурата, това определено е моята маринована туршия (без да си преписвам каквито и да е заслуги за рецептата разбира се).

Продукти (за 3 литров буркан):
Зеленчуци по избор (зелени домати, моркови, цветно зеле, целина, камби, пиперки)
2-3 скилидки чесън
по малко (няколко зърна) черен пипер, бахар, кориандър
1 дафинов лист
1-2 аспирина

За марината:
3 ч. вода
1 ч. оцет
1/2 ч. захар
1 с.л. сол

        Нарязани на парченца зеленчуците се натъпкват в буркана. върху тях се слагат подправките и аспирина. Марината се слага да заври и още вряла се излива върху зеленчуците. Бурканите се затварят веднага и се обръщат. Не се стерилизира.

        След 1-2 дни е готова.

Мусаката на Краси

ВСЯКО ПРАВИЛО СИ ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ

      Преди седмица имах възможността да си поговоря със специален човек, с който споделях голяма част от най-хубавите си години, тези в края на средното образование и великите студентски години. Тази статия е за нея - Краси. Само изписването на името и и усмивката на лицето ми цъфна.         

      Спомена за времена като приказка, за дни, в които и да ги е имало, проблемите не ги помня.Имахме ли проблеми въобще тогава?

       Разприказвахме се, покрай този блог и за кулинария. Хм.. ядяхме ли въобще тогава? Явно да, припомнихме си неповторимите сандвичи с масло и лимони и някаква мусака, която аз съм била готвила и била много вкусна ?!? Не помня! Е, спомних си едни злополучни тиквички, но не исках да развалям страхотния миг с този спомен :-)

     Та, имах поръчение. Да разкажа как я готвя тази мусака. Краси, мила... въпреки сравнителната вяра в кулинарните ми способности, все си мисля, че този вкус не ще да е бил от мусаката, а от специалния "климат" на онези неповторими години. Когато и папрат на пара да си бяхме готвили, пак щеше да ни е вкусно.

     Дните минаваха, затрупана от работа неможех дори да погледна кухнята ми, там ли е още или е избягала с писък в момент на непрежалима самота, а да готвя и не помислях. Така дойде петъка. Ден с правило да не се готви. Но... всяко правило си има изключения, а Краси'то е човек, който заслужава изключения и то хубавите такива.

Необходими продукти:
400-500 гр. кайма
600 гр. картофи
1 средна глава лук
1 с.л. доматено пюре
сол, червен и черен пипер, чубрица на вкус

За заливката:
2 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.л. сол
(по желание)
*1 с.л. брашно
*1/2 ч.л. сода бикарбонат

(1) Нарязвам лука на ситно

(2) Задушавам го с вода и 2 с.л. олио в тенджера, колкото да го покрие.

(3) Докато лука се задушава, размесвам смляното месо с вода, приблизително 1 ч.ч вода за 400 гр. кайма. докато стане гъста каша

(4) Когато каймата е разбита така с вода, не се сбива на бучки и не е необходимо да се бърка до припадък, за да се раздели на зрънца.

(5) За това време (около 5 мин.) лука е омекнал, добавям каймата и подправките. Разбърквам няколко пъти, докато каймата промени изцяло цвета си (няма места със суров цвят). Добавям червения пипер и доматеното пюре, разбърквам и оставям за още 5 мин. да покъкри (каймата си пуска водата и не загаря или залепва.

(6) Добавям картофите нарязани на кубчета около 1х1 см.

(7) Доливам вода почти да покрие сместа в тенджерата и оставям да ври. Когато водата е паднала до 2/3 от първоначалното количество, прехвълям сместа в тава и оставям да се пече за около 30 мин. на 220 градуса (или до "изпиване" на водата).

(8) Правя заливката и разпределям равномерно, връщам във фурната за запичането и.

     В интерес на истината не бях готвила мусака от минимум 2-3 години. Вкусно е!

    Краси, за теб мила. Липсват ми онези времена и лудите ни идеи.