Моно-натриев глутамат (monosodium glutamate)

МАЛКИ ЛИ СА ТАЙНИТЕ?

        В една от статиите ми споменах за глутамата (код - Е621). Бях си взела малко пакетче само за целите на блога, но днес приятел ми донесе голям пакет, така както се купува, за да се използва у дома като овкусител.

        Разлика с този, който имам и е купен от аптеката няма, освен, че кристалите на този са по-едри. Ще се опитам да бъда умерена днес, макар и да съм върл противник на всичко, което изкуствено добавя "вкус" към храната. Освен това, развивам явно фобия към бели прахове. Не ви ли се струва, че що е отрова (химия) все е бяло, я прах, я кристалчета. Като започнем с наркотиците, минем през антибиотиците та чак до бялата рафинирана захар и бялото брашно?

       За химически състав няма да говоря, нищо не му разбирам и не ми влиза в работа. Ще говоря за размислите ми по въпроса дали искам да ми е "вкусно" или ще се оставя само да мисля, че е вкусно.

       Мононатриевия глутамат е одобрен и широко разпространен в хранителната индустрия. Реално се съдържа в доста естествени продукти като доматите и гъбите например, също до колкото знам глутаминовата киселина участва в процеса по образуване на белтъчини в човешкия организъм. Тоест, защо след като нещо естествено съдържащо се в природата и нужно на тялото ми го отхвърлям от кухнята си? Защо азиатските народи го използват повсеместно в ястията си с количества от 1-2 с.л. на гозба, а не са измрели още?

       Защотото е доказано, че той самият не носи вкус! Той самият хранителна стойност НЯМА. Тази (за мен отрова) съставка действа на централната ни нервна система - мозъка ни, казвайки му, че нещото е вкусно! Съчетава се с меса, кисели и солени неща перфектно, затова и е много силно застъпен в сухите супи, сосове, бульони и смесени подправки за месо. Защото прави нещата от картонено безвкусни да се консумират повече и с чувството, че ядем свински котлет в сос от трюфели... само, че трюфелите ги нямало, е! Нищо.. нали глутамат има.

       Казвайки да се консумира повече не е грешка на езика. Едно от свойствата на глутамата е да активира така наречения "пети вкус", още наречен вкуса "умами". Това най-общо казано е чувството и желанието за още!

       Разбира се, моето мнение е крайно и според мен китайците (използвам го като генерализиране) го ползват по традиция, за да им овкусява иначе всевъзможните лишени от свестен вкус "храни". Но, аз не съм азиатка, нашенка съм си и ако в нашата кухня достатъчно хранителна и калорична добавя и усилващото апетита действие на глутамата.. майка ми жална за телесните размери :-)

      Горното е само отклонение, лирично така да се каже.
      В идеята да си направя отново личен малък експеримент минах днес през българския магазин, исках да купя нещо познато, нещо, което без да гледам опаковката бях убедена, че има глутамат в състава си. Купих пакетче от познатите на всички готови миксове МАГИ. Нищо лично към производителя NESTLE, не го купувам и си ми е личен избор, но... тайни ли са "малките им тайни"?

      Не са! На микс със глутамат, не кайма ами сух хляб да му сложа пак ще ми е вкусен.

      А, кому е необходимо? Защо да не смеся естествени вкусове? Нима истинските пържени кюфтета, тези, които майките ни приготвяха са по-лоши? Или май до такава степен ни взеха на мезе "големите", че месото е без месо в него (визирам псевдо каймата в разфасовка) и за да го ядем и да не мъркаме много по лъжичка глутамат.. нали... да сме доволни.

      А, че то не е нито чубрица, нито лук се вижда, то е онова, като разтворена капсула химия, което ще ни изпрати в щастливите вкусови полета на фантазията ни, където смлените кости, кожи и сланина имат вкус на прясна рибица....