Филе миньон a la Frei

Филе Миньон

       Ай, ай, ай.... мислех си, че ще ви спестя скромната си особа поне за 2-3 дни. Имах искреното намерение да хвана гората. Последните възможности за кратко къмпиниране изтичаха с този long weekend. За мое огромно разочарование, някакъв несъобразителен ураган е решил да помете канадските села и паланки и.. ме остави в къщи.

      С тъжни очи и редейки триредни български (на ум), достойни да зачервят бузите на Горно-оряховски каруцар епитети по адрес на развалилото се време реших да зарадвам домочадието и аудиторията си (а, имам ли такава?) с.. филе миньон.

      Е, то не точно филе миньон, че нито е от младо говеждо, нито го увивах в бекон. Пропуснах и частта канапе от пържени филийки с гъши пастет. Но онова намигамищо ми свежо, прясно свинско филе в магазина вчера така се закачи за окото ми, че го влачих в кошницата до колата. А, и там не ме пусна гадината и се настани нагло и безогледно в хладилника ми. Днес реших да му видя сметката по този начин. Така де, като немога да си запаля лагерен огън в центъра на хола и да си го изпека на жар... жалната аз.

Необходими продукти (за 4 порции):

1 свинско филе (рибицата)

200 гр. млад зелен боб

2 грудки червено цвекло

3-4 моркова

1 глава червен лук

2 с.л. мед

2 с.л. соев сос

30 гр. краве масло

1 с.л. олио

сол, млян бял пипер, стрък мащерка

Сварявам на пара почистения зелен боб.

     Нарязвам на колелца цвеклото (работя с ръкавици, защото не ми се иска да си направя временни татоировки в червен цвят по ръцете).

Също на колелца морковите

                                                                                              и лука.

Филето нарязвам на широки около 3 см. филии.

Овкусявам  със сол и бял пипер.

      В силно загрят тиган, с добавена точно 1 с.л. мазнина (само за да не залепне и да няма вкус на прегоряло), запечатвам резените месо от двете страни. Тук целта не е да ги сготвя до готовност, а да запечатам влагата в тях и да останат сочни до края на процеса готвене.

      Сместа за глазиране (карамелизиране) правя от меда и соевия сос. Не е необходимо много, по няколко капки тук таме са достатъчни.

        Нареждам всички продукти в тава покрита с пергаментова хартия за печене и разпределям глазировката. Наблягам на цвеклото, а останалото само наръсвам с капки.

       Покривам тук-таме с тънки като обелка парченца краве масло. Готовата за фурната тава изглежда така:

Запичам в загрята на 200 градуса фурна. Колко? Хм. Вадя ги едно по едно, след готовност. Да речем общо 30 минути, като боба излезе пръв след около 15, след още 5 мин. морковите, следвани от цвеклото и накрая месото.

       Декорация по фантазия. Радвам се, че днес не ми се получи снопа от боб, нямах стрък зелен лук, за връзване и го увих в парченце от запечения лук. Но така е по-реално. Да не забравяме,  че у дома нещата не са толкова перфектни. Това го доказва, но не е по-малко вкусно!

            Човече изкоментира така: "Ехааа, супер готино!", а тези очи казват "Тази чиния е моя -какво?" снимката е последствие на въпроса ми защо вилицата виси във въздуха, а той издърпва лука директно с уста от чинията.