СЕЛСКИ ХЛЯБ

         Вчера изпратих покана по e-mail за този блог. Съвсем безсъвестно маркирах "всички" в списъка с адреси и още нося срама от извършения спам. Някои пожелаха да не ги безпокоя повече, за което имат моето извинение, а други реагираха по начин, който предизвиква разтягане до максимум на всички лицеви мусколи в огрома усмивка:

"Qnaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa zdrasti kak si ne sam te 4uval 100 godini.."

        Естествено отговорих веднага, това бе и целта на цялото мероприятие, да напомним едни на други с тези, с които съм била или съм приятел, да се чуем (макар и по този начин) с хора, с които живота ни е сблъскал по един или друг повод. А какво по-хубаво място от едно крайпътно ханче?

       Заговорихме се, кой какво прави, липсва ли ни България, споделихме неща от живота, отнесохме по философски теми и като цяло се заредихме с енергия и.. носталгия. Носталгия по онзи, заровен някъде в съзнанието ни живот, на детството ни. На времето когато се страдаше само от обелени колене и родителските шамари :-)

      На времето когато имаше от онзи тежък, ароматен хляб с дебела коричка. Хляб, който не иска завъртяни ястия, а само парче сирене.. помните ли го? Онзи, купен от някоя селска фурна, месен на ръка и изпечен в каменна пещ? Хляба, който ни режеха (или чупехме) на едни огромни филии, които грабвахме без да прекъсваме спринта си в гонене с приятели или на бабината кокошка...

       Прииска ми се да се върна в този свят, или.. поне да го усетя край себе си. Прияде ми се хляб! И не, не хляб, а ХЛЯБ!

Селски хляб

Онзи хляб...

         А замисляли ли сте се колко просто в състава си нещо е хляба? Брашно, вода, малко сол и мая! Естествено, човек неможе да избяга от себе си.. така и аз. Уж, обикновен хляб, но какво толкова и малко маслини, хайде и малко сушени чушки.... ето това, което аз сътворих:

Неоходими продукти: 

500 гр. пълнозърнесто брашно

3 с.л. обелен суров слънчоглед

3 с.л. обелени тиквени семки

2 с.л. маслини на лентички

2 с.л. сушени чушки

1 ч.л. сол, кафява захар, мая

30 мл. слънчогледово олио

вода

От две лъжици брашно, маята, захарта и малко вода забърквам каша и я оставям да шупне (горе долу да удвои обема си).

Замесвам тесто от основните продукти (брашно, вода, сол, мазнина и разтворената мая).

                                                                                           

        Определям количеството вода, като замесвам с малки количества и в момента, в който тестото стане на топка отделяща се от стените на купата, спирам и прехвърлям на плота. Меся докато ръката ми започне да се отлепя чиста от тестото, а то има вид на гладка (но мека) топка.

Добавих си на този етап глезотиите (може и без тях, както и с бяло брашно), защото искам да са цели, не смачкани от месенето. Не зная как е правилно, някой хлебар би могъл да ми каже, ще попитам. Продължих да меся, докато допълнителните съставки се поеха от тестото.

Оформих в във вид на самун и го оставих покрит с влажна гореща кърпа да си втаса. Когато е удвоил размера си е готов за печене.

Кърпата помага процеса да стане за по-кратко време.

3-4 резки с ножа, поръсване с малко брашно и останалите семки и към фурната.

                  Като стана дума за печене. Нали споменах пещ? А.. домашната фурна, таковата.. :-) трябва да си създам условия на пещ, т.е камък и запечатана влага. Затова (предимно за пици) ползвам керамична дебела плоча, а под нея малка тавичка с вода. Загрявам я предварително за около 20 мин. да може камъка да е с температурата за печене. Градусите са 200 по Целзии и.. чакам.

След 30-35 минути имаме това -->

За това говорех!

            Любимата ми част от хляба - крайчето и парче сирене....... нищо друго, колко малко му трябва на човек .