ДА СКЪСАШ СЪС СТЕРEОТИПИТЕ

             Спомняте ли си една реклама, мисля на кисели млека, където една жена казва "И казах край!". Иска ми се да е така рязко и лесно да се направи завойчето и да се мисли по-друг начин. Тази статия няма да ви сервира поредната доза кулинарни отклонения, а.. ще замести липсващата информация в моя профил. Дори не точно това, защото автобиографията ми я знае всеки, а.. как скъсах със стерeотипите.

            Е, говоря основно във връзка с храненето и погледа ми за живота в тази посока, нали все пак е кулинарен блог :-)

Аз съм си същата, нито някой може да ме свали от любимите ми високи токчета, нито да ме спре да танцувам независимо къде и пред кой.

Ела..Сиртаки!

А, то рецепта да стане бързо има, най-страшната, когато ти установят диагноза и се усетиш, че си пресякъл линията. Аз не искам това да е причината да спра с химията, пържените филийки и fast food-а. А, не искам и да гладувам, нито да спазвам диети (опитвала съм толкова много, и толкова често, че станах половин диетолог покрай това, а ефект.. няма голям).

Като казах диагноза. Баща ми е диабетик на инсулин. Доста дълго дори с иглата не успяваше да свали под 15-18 страшните цифрички на глюкомера. По това време ми дойде на гости за месец и не, не е шега, свали ги на 6, а си хапваше понякога и сладко. Изуми се и той и лекуващия го лекар. Звъняха ми да ме питат какво съм го правила. казах им "Нищо, не слагам в храната  химия, почти не ползвам олио, не пържа, не ползвам бяла захар и на всяко завъртяно ястие следват две свежи и по-възможност пресни (сурови или почти).

Узряването е като да се решиш да отгледаш дете. Ето, току що го държах за едната ръка (а той се подпираше с другата) за да го снимам и вече той самият ме снима. А... минали толкова години.

Те, децата ни Мак Доналдс ще го намерят и сами, неизбежно е, но ние можем да ги научим на нещо, което остава за цял живот - и което ще ги направи по-силни, по-здрави, по-устойчиви и защо не.. по-щастливи.

         И така, след 30-те подкарах ролери, след 30-те се и усетих, че някъде бъркам. Че живея по стериотип, защото масата край мен живее така, защото моите родители са живели така, защото.. друго не познавах. Или и да съм го виждала някак си все махах с ръка и си казвах "какво толкова, по нататък ще му мисля, сега не мога".

                                                               Така, малко по-малко, стъпка по стъпка започнах да си бера (когато имам възможност) доматите сама, от фермата. Фермер няма да стана, не ми е в кръвта. Дори и да обичам природата е по-скоро като наблюдател, отколкото като култивиращ я човек. Отивам в чуждите, на тези, на които това им е занаят, прехрана или начин на живот. Никой няма да ви откаже, нали си плащам? Че и сама си ги бера :-)

А как зарежда това с енергия... Какво удоволствие и каква хармония е да си го откъснеш хей така, от корена, свеж. Не се усеща човек как загризва един, там, на полето и се чувства в кожата си, и проблемите, които ни заливат иначе с кофи.. изчезват. Поне за този кратък миг.. и си заслужава.

Никак не е очудващо в тази светлина и последвалия импровизиран, любителски балет на полето. Днес, мнозина можаха да видят и това чудо на Frei-Янската лудост. А, не бях отишла с идея да танцувам, а да бера домати. Но росна един дъждец... така неочаквано, че започнах да подскачам от леха на леха и наближавайки този якичък мъжки представител (предполагам, общите ни познати вече се заливат от смях)  казах, Вдигай!

Затова и започнах ударно блога си с сложните фарфалета и филета, защото едното не пречи на другото. Защото да се храниш здравословно не изключва нито пържолата, нито хляба. А, на почивка и с пакет чипс можете да ме видите и не, няма да умра от това.

Пътя ми не знам къде ще ме отведе. Не знам какво ми е отредил живота, но се чувствам "свободна".. и продължавам да мечтая за нещо по-хубаво, по-добро, по-чисто.