Моно-натриев глутамат (monosodium glutamate)

МАЛКИ ЛИ СА ТАЙНИТЕ?

        В една от статиите ми споменах за глутамата (код - Е621). Бях си взела малко пакетче само за целите на блога, но днес приятел ми донесе голям пакет, така както се купува, за да се използва у дома като овкусител.

        Разлика с този, който имам и е купен от аптеката няма, освен, че кристалите на този са по-едри. Ще се опитам да бъда умерена днес, макар и да съм върл противник на всичко, което изкуствено добавя "вкус" към храната. Освен това, развивам явно фобия към бели прахове. Не ви ли се струва, че що е отрова (химия) все е бяло, я прах, я кристалчета. Като започнем с наркотиците, минем през антибиотиците та чак до бялата рафинирана захар и бялото брашно?

       За химически състав няма да говоря, нищо не му разбирам и не ми влиза в работа. Ще говоря за размислите ми по въпроса дали искам да ми е "вкусно" или ще се оставя само да мисля, че е вкусно.

       Мононатриевия глутамат е одобрен и широко разпространен в хранителната индустрия. Реално се съдържа в доста естествени продукти като доматите и гъбите например, също до колкото знам глутаминовата киселина участва в процеса по образуване на белтъчини в човешкия организъм. Тоест, защо след като нещо естествено съдържащо се в природата и нужно на тялото ми го отхвърлям от кухнята си? Защо азиатските народи го използват повсеместно в ястията си с количества от 1-2 с.л. на гозба, а не са измрели още?

       Защотото е доказано, че той самият не носи вкус! Той самият хранителна стойност НЯМА. Тази (за мен отрова) съставка действа на централната ни нервна система - мозъка ни, казвайки му, че нещото е вкусно! Съчетава се с меса, кисели и солени неща перфектно, затова и е много силно застъпен в сухите супи, сосове, бульони и смесени подправки за месо. Защото прави нещата от картонено безвкусни да се консумират повече и с чувството, че ядем свински котлет в сос от трюфели... само, че трюфелите ги нямало, е! Нищо.. нали глутамат има.

       Казвайки да се консумира повече не е грешка на езика. Едно от свойствата на глутамата е да активира така наречения "пети вкус", още наречен вкуса "умами". Това най-общо казано е чувството и желанието за още!

       Разбира се, моето мнение е крайно и според мен китайците (използвам го като генерализиране) го ползват по традиция, за да им овкусява иначе всевъзможните лишени от свестен вкус "храни". Но, аз не съм азиатка, нашенка съм си и ако в нашата кухня достатъчно хранителна и калорична добавя и усилващото апетита действие на глутамата.. майка ми жална за телесните размери :-)

      Горното е само отклонение, лирично така да се каже.
      В идеята да си направя отново личен малък експеримент минах днес през българския магазин, исках да купя нещо познато, нещо, което без да гледам опаковката бях убедена, че има глутамат в състава си. Купих пакетче от познатите на всички готови миксове МАГИ. Нищо лично към производителя NESTLE, не го купувам и си ми е личен избор, но... тайни ли са "малките им тайни"?

      Не са! На микс със глутамат, не кайма ами сух хляб да му сложа пак ще ми е вкусен.

      А, кому е необходимо? Защо да не смеся естествени вкусове? Нима истинските пържени кюфтета, тези, които майките ни приготвяха са по-лоши? Или май до такава степен ни взеха на мезе "големите", че месото е без месо в него (визирам псевдо каймата в разфасовка) и за да го ядем и да не мъркаме много по лъжичка глутамат.. нали... да сме доволни.

      А, че то не е нито чубрица, нито лук се вижда, то е онова, като разтворена капсула химия, което ще ни изпрати в щастливите вкусови полета на фантазията ни, където смлените кости, кожи и сланина имат вкус на прясна рибица....

Пилешко роле на скара

           Вече четвърти ден кулинарната ми муза ме е напуснала, каквото и да подхвана не става нито за гледане, нито за ядене, а да го показвам и дума неможе да става! Като жена мога с дни да карам на ябълките набрани в неделя, но мъжката част си иска своето и гладно отваря хладилника, с надеждата, че мама е успяла да придаде дъвкателен вид на поне едно нещо.

          Нещото трябваше да се приготвя бързо, да няма къде да се сбърка и да е от месо. Тъй като телешкото си мина по реда съвсем на скоро, реших да е пиле.

         Да се намери хубаво пилешко месо е нещо като да издирваш перли на градския плаж. Отдавна всяко пакетирано или замразено пилешко месо ми накъртва на лекарства и странни (не особено пилешки) вкусове. Личното ми мнение, а и останал навик от ресторанта е да се купуват по възможност цели пилета и то такива гледани "на свобода". Разфасовано пиле или пилешки гърди без кост често са обработвани в кланиците в апарати, където под налягане увеличават обема и теглото на месото.

        Избора дали да е пиле (между 2-3 кг.), бройлер (между 1-2 кг.) или кокошка/петел е в зависимост от желаното ястие. За днешната цел избора се падна на пилешки гърди. Ако са опаковани в тарелка гледайте да са със свеж бледорозов цвят, стегнати на натиск и без течност в тарелката.

Необходими продукти (за 4 порции):

2 бр. пил. гърди без кост

5-6 ленти бекон (прошуто)

5-6 кисели краставички

50 гр. кашкавал (или друго сирене)

сол, соев сос, черен пипер

* готварски конец

(1) С остър нож разтварям гърдите по възможност без да ги прекъсвам, колкото по тънки и цели листи месо се образува, по-добре.
(2) Разполагам месото със застъпване да образува правоъгълник/квадрат и овкусявам.

(3) Нареждам плънката си в единия му край, а в срещуположния лентите бекон (които след навиването ще уплътнят евентуални дупки).

(4) навивам в стегнато руло, започвайки от страната с плънката и завършвайки с бекона. Увивам с готварски конец. Посолявам и от външна страна.

(5) Изпичам на силно загрята скара от всички страни.

(6) Веднага след сваляне от огъня завивам в алуминиево фолио за около 10 мин. да се задуши и сервирам.

Тук издънка нямаше. Няма и как да има, освен ако не бях го изгорила ;-)

Ябълки

УСПЕШНИЯТ ПРОВАЛ

         В неделя времето сякаш се смили и прибра облаците. Слънцето усетило се на свобода, засия и стопли с лъчите си. Страхотен ден за... бране на ябълки!

        Е, то бране е силно казано. По-скоро беше "три в торбата, една в устата", но изживяването си заслушаваше и надутия стомах и тежките торби на връщане.

        Понеделника отмина, а торбите не бяха намаляли никак. Дожаля ми за разкошните свежи плодове, но им беше време да ги прибера по един или друг начин. Допитах се за рецепти и методи и манифактурното начинание започна.

1. Пресен сок от ябълки: В сокоизтисквачката и каквото излезе :-) в бутилки.

2. Настъргани ябълки в буркани и стерилизирани само за капачка (за бъдещи пайове и щрудели).

3. Ябълков сайдер и ябълков оцет, за които ще пиша когато станат, за да знам резултата

и..

4. един пълен провал - опит за ябълков конфитюр. Кръстих го успешния провал, защото то конфитюр не стана, но стана невероятно вкусен пълнеж за кифлички, рула, козунаци и каквото се сетя.

Продукти:
1,5 кг. едро настъргани ябълки
400 гр. кафява захар
200 гр. едро смлени орехи
3 пръчки канела (3 ч.л. смляна)

Смесих в дълбока тава настърганите ябълки, захарта, орехите и канелата и ги оставих да се пекат на около 200 градуса, като разбърквах от време на време, докато стана без течност. Може би около час мина.

         Опитах и толкова ми хареса, че исках както си е там в тавата да го залея с едно кексово тесто и да имам ябълков сладкиш веднага, но се стърпях. Напълних няколко бурканчета и оставих само няколко лъжици от случайно получилия се пълнеж за едни бързи кифлички.

           Доволна от получения резултат и недоволна от това, че ябълките мръднаха точно с 1/4 надолу... взех с въздишка една още гореща кифличка "щруделче" пълна с новоизобретения пълнеж и седнах да споделя опита.

Телешко гювеч

           Есента е в разгара си. Градините натежали от зеленчуци, а у дома седмица за труд и творчество. Сега е времето когато си приготвям и консервирам чисти продукти, които да ме спасят до някъде от тъпканите с консерванти и оцветители готови такива. В къщи е цветна градина от купи пълни със зеленчуци и плодове. Един букет от такива е и днешната вечеря.

          Обичам българската национална кухня и почти няма ястие, което да отказвам от нея макар и рядко да я приготвям у дома. Три са изключенията, които ненавиждах в детските си години и дълго след като сама започнах да си готвя отказвах и да чуя за тях. Това бяха пиле фрикасе, намразено от столовата в училище, грис халва от същото място и... говеч. Последното няма общо със столовата, а с баба ми. Жената готви много хубаво, но спомена за това ястие е в тава с 2 пръста олио отгоре, вкуса също не ми харесваше никак.
          Случайно преди няколко години бях на гости и ми сервираха една божествения, след която думата "гювеч" придоби съвсем друг смисъл за мен.
          Разликата? Беше направено в глинен гювеч и без никаква мазнина, с естествения вкус на зленчуците, без добавени подправки. От тогава го приготвям така.

Необходими продукти:
500 гр. телешко месо

3 картофа

1 глава лук

1 зелена пиперка

1 тиквичка

1 патладжан

200 гр. грах

2 домата

сол, червен пипер, черен пипер на вкус

(други зеленчуци ако има).

    Напълвам глинения гювеч с нарязаните на едри кубчета продукти, посолявам, и покривам с обелените и нарязани на дребно домати. Затварям гювеча и оставям за 5-6 часа на 120 градуса или цяла вечер на 100 градуса във фурната. Накрая се получава една магия, която малкия ми, който по принцип отказва всичко що е "манджа" няма търпение да започне.
Внимание! Трудно за декорация, разпада се :-)

   Лесно ми е, защото не го дебна, не го бъркам. Вкусно е, в това спор няма и го знае всеки опитал гозба приготвена в глинен съд на бавен огън. Времето? Така или иначе си спя, то нека си къкри на час по балонче...

 

Кодово название Е-000

В ЛАБИРИНТА НА Е-тата

            С тях сме се шегували, тях сме ги гледали с любопитство, някои ги знаем, други дори изписани с името им не разбираме за какво става въпрос, те са неизменна част от почти всички пакетирани храни - Е-тата.

           Попаднах на статия с много подробна таблица на кодовете за хранителни добавки, отбелязани по етикетите с иначе непонятните "Е"-та. Записала съм си я на десктопа , тук ще дам директен линк към нея. Решавайки да я споделя се разрових в шкафа за етикет, върху който да базирам днешната си статия, но освен една подправка с изтекъл срок на годност , друг етикет на български нямах. За сметка на това интернет услужливо ми предложи един още по-добър вариант.

         Снимката в дясно е етикет, взета от сайта на производителя на храната, за който е създаден. Същия е част от статия в раздел "Полезно за потребителя", описваща как да четем етикета.

Тук Е-тата са 10 на брой, нека видим какво се крие зад тях:

Е-410 - Фосфати ( Diphosphates) Високи дози могат да нарушат калциево-фосфорния баланс в организма. 

E-407 - Фибри от водорасли (Carrageenan) При взаимодействие с етилен оксид се образуват етилен хлорхидрини, които саканцерогени.

Е-621 Моно-натриев глутамат. Овкусител, който дойства на централната нервна система.

Е-262 Sodium diacetate, sodium acetate. Натриев ацетат и диацетат. Киселини за храни, регулатори на киселинността. Не са познати вредни ефекти.
Е-300 Ascorbic acid. Аскорбинова киселина(Витамин С). Може да се произвежда синтетично. Съдържа се естествено в плодовете и зеленчуците.

Е-330 Citric acid. Лимонена киселина.

Е-162 Beetroot red, Betanin  Пурпурночервено багрило, получавано от червено цвекло. Няма данни за нежелани реакции.

Е-250 Sodium nitrite. Натриев нитрит.  Може да предизвика хиперактивност и потенциален канцероген. Забранен в много държави. HACSG препоръчва да се избягва.

Е-290 Carbon dioxide. Въглероден двуокис.

Е-941 Азот

В Европейския съюз класификацията на добавките са по кодове както следва:

1. Оцветители (E100-E181)
2. Консерванти (E200-E290)
3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385)
4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495)
5. Минерални соли (Е500-Е585)
6. Овкусители (Е620-Е640)
7. РАЗНИ (E900-E1520)

Полезни? Няма.
Има безвредни, но има и опасни за здравето. Някои са забранени в едни държави, а свободно използвани в други. Лично мнение си имам, както и малък списък на особено опасни, чието наличие в продукт ме отказват да го купя, без значение от другите му положителни качества. Отговорност за достоверност не нося в цитираната горе таблица, всеки има глава на раменете си. А информация по въпроса с тонове.

Закуска "French toast"

ПЪРЖЕНИ ФИЛИЙКИ (но не точно)

    Има дни, когато се събуждаш добре наспан, отпочинал и ... гладен! Стандартната бърза закуска или плод някак си изглеждат разочароващо недостатъчни. В тези дни една пържена филийка би била страхотен старт.
   Пържена? Само беглата картина на врящо олио, вмирисани дрехи и мазно чувство през целия ден ми сбръчква носа. Но как да го нарека това, като само това име познавам, всъщност и тук където живея и в ресторанта на времето ги наричахме "Френски тост" и не знам защо това топящо се великолепие е останало в зъзнанието ми като "пържено" при положение, че .. не се пържи.
   Отново за протокола, тази закуска е идеална за останали с приспиване гости. Стават още по-хубави ако са приготвени от вечерта и отлежали цяла нощ в хладилника. Така, на мен сутринта остава само да ги пъхна във фурната за 30 мин. и имам обираща овациите закуска за 8-10 човека и къща изпълнена с нежен аромат на ванилия.

 

(1)  Необходими продукти:
няколко филии хляб
3 яйца
300 мл. прясно мляко
1 ч.л. екстракт от ванилия
1 ч.л. захар
3-4 с.л. масло (разтопено)

(2) Разбийте яйцата, млякото, ванилията и захарта
(3) Намажете обилно тавичка с маслото
(4) Наредете филиите хляб
(5) Залейте ги с млечно-яйчната смес
** Оставете в хладилника (аз нямах това време и това го прескочих. Следствието не бухнаха толкова много).
(6) Преди печене, обърнете филийките, за да не остават отгоре сухи.
(7) Печете около 30 мин. на 200 градуса (или до златисто)
(8) Гарнирайте по желание

              То само вида им рано сутрин ти прави деня хубав, красиво, нежно, но засищащо. Как да не започнеш иначе безкрайно дългия петък с усмивка или... с "Не ме снимай, заради тези филийки косата ми остана като разплетена кошница"...

Е, като я видях после ми се прииска да е по-фокусирана...
косата си била идеално петъчна!

Мирис на море (част втора)

** Продължение от Мирис на море (част първа), където ще намерите студено и топло предястие и салата.

Като човек израстнал на брега на морето е направо срамно, че днес приготвих точно.. скумрия, но пък се реванширах с малко по-различното и приготвяне.

Основно ястие: ПЪЛНЕНА СКУМРИЯ С КАМЕМБЕР

(1) Необходими продукти:
4 средно големи скумрии
2 домата
4 резена сирене камембер
подправки (сол, девисил, чесън на прах, копър)
зехтин

(2) Изчистете и разполовете скумрията (без да я прекъсвате на опашката). Изчистете костта, за малките използвайте кухненска пинсета.
(3) Овкусете филетата, наредете домати на резени и парчето сирене.
(4) Затворете скумрията и с помоща на готварски конец я стегнете да придобие първоначалната си форма.
(5) Наредете в подмазана тава и полейте с малко зехтин.
(6) Печете на 200 градуса до порозовяване.

Гарнитура: ПЕЧЕНИ АРОМАТНИ КОРЕНОПЛОДНИ

Ето още един великолепен начин да се заместят мазните и нездравословни пържени картофи. А и личното ми мнение е, че са и възможно най-блудкавата гарнитура (пържените картофи де).

(1) Продукти:
6 бр. картофи (сладки и обикновени)
1 бр. червено цвекло
1 цяла глава чесън
1 стрък свежа чубрица
20 гр. масло
50 мл. вода
сол

(2) Изрязаната в горната си част скилидка чесън слагам в средата, тя ще си пусне аромата, без да доминира над останалия вкус.
(3) Нарязвам на колелца картофите и цвеклото и нареждам в кръг със застъпване, покривам с няколко тънки листа масло, и стръка чубрица. Наливам водата, посолявам. Покривам с капак и пека до зачервяване и готовност на картофите).

Десерт: КАРАМЕЛИЗИРАНИ КРУШИ

      Обичам да правя този десерт по ред причини. Първо е 2 минутка за приготвяне, вкусно е и е ефектно. А и.. ми прилича на цигулка, едно от най-красивите за мен творения на човека.

      Няма кой знае каква философия. Разрязани на половина круши, малко кафява захар и една ядка. Пече се на 180 градуса, до готовност според вашия вкус, аз ги обичам не много изпечени. За мен, този плод е достатъчно сладък сам по себе си, затова захарта ми е само за идеята и специфичния вид с нея.

Ако към това меню добавите плато със сушени меса/колбаси между основното и десерта е чудесно 6 степенно меню.

Аз отивам да унищожа още една круша и.. лека нощ от мен.

Мирис на море (част първа)

А КОГА ЩЕ ЯДЕМ?

           Когато си отворих пощата и видях съобщение с този въпрос се смях с настроение целия останал ден. Критиката заслужена и поднесена толкова шеговито от приятел ме накара да се прибера и вместо поредното предястие или кариесо-образуващи бисквити.. да спретна пълно меню!

Днес лирични отклонения няма да има.. нямаше време за тях. Разделям темата на 2 части за по лесно четене, че ястията са шест.

I. Студено предястие: КОКТЕЙЛ СКАРИДИ

         Сосовете за морски дарове могат да напълнят сами поне 3 теми тук. Но най-лесния и масов, за който се сещам е... кетчуп, майонеза, сос Уорчестър. Аз последното го нямах, затова пък не купувам майонеза и си направих домашна. Начина на сервиране днес е само предложение, лесно и сравнително ефектно.

       (1) В коктейлна чаша (или друга стъклена) сложете кубчета лед, да вдигнат нивото. Коктейла като предястие е в количество от 3-4 супени лъжици общо за порция.

      (2) Сложете листо (маруля, зеле) за разделител.

      (3) Покрийте го с 2 с.л. майонеза

     (4) Направете пръстен от кетчуп плътно до стъклото и с лъжица го притиснете леко и издърпвайте към центъра, за да се образува красиво цвете с преливащи тонове.

    (5) Декорация на чинията (ако има такава) е най-лесна от няколко редуващи се капки майонеза и кетчуп с прекарана клечка в непрекъсната линия през средата им.

   (6) Закачете скаридите по гърлото на чашата, няколко резена лимон тук-таме и е готово!

Топло предястие: ХРУПКАВИ ХАПКИ  4 СИРЕНА

      Някак си от известно време идеята да потопя каквото и да е в 2 пръста олио и да го изпържа, никак не ми се нрави. Но това не означава, че не обичам байганети, панирани сиренца и прочее изкушения.

      Това, което приготвих днес има 4 големи предимства: Не е пържено, преди сервиране отнема точно 10 минути да се приготви, не вмирисва къщата на изгоряло олио и е престъпно вкусно, хрупкаво отвън и топящо отвътре.

За да бъда честна обаче.... изисква предварителна подготовка и то най-рано от сутринта или предната вечер. Добрата новина... може да си направите няколко дози и да приготвяте после на бързо при поискване.

(1) Необходими продукти :

300 гр. настъргани сирена по избор (днес - бяло саламурено, чедър, пармезан, крем сирене)

50 гр. Краве масло

3 белтъка

хляб

(2) На водна баня (или изключително слаб огън) разтопете сирената с маслото, разбърквайте периодично.

(3) Докато се разтапят, разбийте белтъците на пяна

(4) нарежете средата на хляба на кубчета (хапки)

(5) Когато сирената станат хомогенна смес и спрат да се точат като дъвка, а имат вид на тесто за кекс, отнемете от огъня и оставете да се поохлади за 10 мин.

(6) Добавете с разбъркване белтъците. Сместа трябва да стане по-рядка и по-пухкава.

(7) Потопете хапките хляб в сместа, да се покрият целите от нея.

(8) Наредете ги в тавичка (подмазана или застлана с хартия за печене) и приберете в хладилника.

Преди сервиране, загрейте на 180 градуса фурната и сложете тавата както е от хладилника. Печете до златисто, около 8 минути.

Салата: ДОМАТ С КАТЪК

Кой не обича и не прави домати с катък? Елементарно и вкусно, но ви предлагам един по-весел и приятен за очите вариант - този във вид на кошничка.

(1)  Изберете правилни, здрави домати със запазена дръжка.

(2) с тънък и остър нож си оформете цветето, за сега не режете, а само прекъсвайте ципата.

(3) Изрежете горната част внимателно, точно под листенцата.

(4) Издълбайте домата с лъжица

(5) Изрежете излишната част от капачето, да останат само листенцата

(6) напълнете с катък и декорирайте с цветното капаче и някоя зеления.

      Когато подготвяте няколко степенно меню и най-вече е за гости, избирайте неща, които ще приготвяте водени от 2 фактора:
1. Да имат възможно най-пълна предварителна подготовка (заготовка). Тази част ще олекоти вас по време на вечерята и сервирането.

2. Да изискват минимално време на приготвяне преди сервиране. Както в една предна тема споменах, изключително неприятно и за 2-те страни е домакина/домакинята да е през цялото време в кухнята.

Например в днешното ми меню, бих заменила коктейла скариди с апетайзер миди. Предварително приготвени, покрити с фолио и чакащи в хладилника.

следват основно, гарнитура, десерт.........

Бадемови бишкоти

ВМЕСТО ПСИХОТЕРАПЕВТ

     То не беше носталгия, то не беше меланхолия. Така се бях депресирала, че дори класическата шопинг терапия, която си проведох вчера не помогна. Новите пътъци и 26-те шноли и ластици, които си купих (не, че имам много коса за връзване) бяха наритани в ъгъла, както са си в опаковките.

     А кривото настроение упорито ме дърпаше за полата. Имах някакви бегли идеи да сготвя нещо, но и третото влизане в кухнята остана безрезултатно. Човече усетило по тишината, че на мама и е криво, дойде и се гушна, така си и заспахме на дивана.

   Малко след  2 часа сутринта........ едни ейййй такива ококорени очи изфабрикувах. Свиреп глад за сладко ме беше стиснал за гърлото и крещеше "Захарта или живота!".

  Депресия, не депресия - живота мил! Ще се пече нещо сладко.

  Разтършувах се, пред очите ми беше изплувал миража на тоскански бисквити с дъх на амарето и неприлично количество бадеми, не би! Ни яйца, ни амарето, че и ванилията си сложих за екстракт и не е готова още. А, онези бишкоти.. с онзи бледо-жълт цвят и ухание......... ааааааааааа! Последва дълбоко прекопаване на остатъците ми от памет и се сетих, че имаше и вариант без яйца. На едно злочесто бяло брашно, виновно за провала ми от онзи ден втори шанс не му дадох и ги направих с пълнозърнесто.

(1) Продукти:
2 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. ситно смлени бадеми
1 ч.ч. цели бадеми
1/2 ч.ч захар (може и по-малко)
1/3 ч.ч мед
1/3 ч.ч вода
1 ч.л. сода бикарбонат
1/2 ч.л. сол
1 ч.л. канела (на прах, аз си я меля)
1 капачка алкохол (да не съм валат за амаретото)

(2) Смесете сухите съставки. Разтворете меда във водата.
*Загрейте фурната на 180 градуса.
(3) Замесете от двете лепкаво тесто.
(4) Разделете сместа и с мокри ръце оформете правоъгълници в намаслена тава (или застлана с хартия за печене).
* Пече се около 30 минути на 180 градуса.

(5) Извадете и оставете да се охлади за 10-15 мин. Нарежете с назъбен нож по диагонал на филийки около 1 1/2 см. дебелина. За да не се разтроши режете все едно е трион (такива движения, без натиск директно надолу).

(6) върнете филийките в тавата с разреза надолу и печете за още около 10-15 минути.

        Аз изядох и 4-те крайчета още топли преди второто печене :-) супер са си и така. Освен това докато чаках второто изпичане се зачетох в една култова тема при любимите ми вече мами от форум бг-мама и .. ги поизгорих.

       Ето, че стана време за кафе и още 2 от тези разкошотии.

За протокола, тези бишкоти са много трайни, ако се съхраняват в затворена кутия.

ДОБРО УТРО!

Ордьоври

ЕСЕННА ПАЛИТРА

            От два дни времето неумолимо ми напомня, че зимата е на една въздишка разстояние. Потрепервайки от просмукващия се хлад, реших да прогоня обзелата ме тези дни тъга с иначе топлите и весели есенни цветове. Макар и астрономически да имам още 1 седмица, вече премених дома си с одежди в преливащи пастелни тонове.

           Чудейки се какво да направя за вечеря при тоталната липса на апетит, която ме е налегнала се сетих за последните си теми и реших да продължа в този дух с първото, което най-вероятно ще опитате на една формална вечеря - Ордьоври!

           Тяхната задача може да е да изостри папетита и вскусовите ви осезания или точно обратното, да го уталожи за известно време, ако вечерята ще се проточи и основните ястия ще се сервират по-късно.

           Могат да бъдат студени или топли, хапки, канапета, сосове, дипове, дребни разядки и в повечето случаи са цветна картина с размер 2х2 см. Специализираните в това кухни могат да ви предложат доживотно запомнящи се ордьовърни магии както с вида си, така и с вкуса си, но и ние у дома можем да си доставим тази радост и то без особени кулинарни умения и с ежедневни продукти.

Рецепти няма да давам. Иска се мъничко фантазия и в моя случай дълбока меланхолия.. която да подтисна в забрава докато рисувам с "бои" от хладилника.

Топлите ордьоври са нещо, с което се сблъскваме ежедневно.
Брушети е обикновена мъничка филийка хляб запечена с ... нещо. Мъничко кашкавал в неправилна форма, едно пътпъдъче яйце в средата или просто запечена и намазана с песто или крем сирене.. елементарно и адски вкусно.
От няколко гъбки и 1 тиквичка можем да си спретнем запечени със чесън и сирене гъбки, канапе с прошуто и бри (вид солено и сушено месо и вид сирене), ветрило от пастърма и камемберт. Или тази гъбка гнездо, която беше достатъчно едра да побере едно пътпъдъче яйце в себе си.

Студените предястия са още по-лесни. Помните ли ароматния зехтин от една предна тема? Трябва ви резен домат, резен кашкавал, листо от босилек и няколко капки от тази зехтинена магия и.. това е. За 10 минути можете да направите около 50 такива.
Малко повече време отнемат пълнените яйца. Сварете ги твърдо, разполовете, извадете жълтъка и го смесете с малко кисело мляко (крема сирене), подправки и/или ситно настърган пармезан, шприцовайте обратно овкусената смес..

Вариантите... до където ви стига въображението, времето или продуктите. Експериментирайте.
Аз днес нямах никаква муза и енергия и чинията ми се изпълни с най-простичките и лесни, но някой ден ще си приготвим нещо достойно за името Амюзбуш.

В завършек, ордьоврите са от вида храни за консумиране с ръка. както казах по-горе, те са обикновено с размера на една, максимум 2 хапки. Сервират се предимно в общи плата, от където всеки се самообслужва (по избор).

А за неофициални вечери.. 3-4 от тези горе с малко от останалата закуска и вечерята е решена и днес.

Етикет и сервиране (част 3-та)

КОЕ КАК

         Кукнах в 5 часа сутринта, ни да лягам отново, ни да излизам. Къщата е тиха и е идеално време да се концентрирам върху правилата за сервиране и използване на приборите.

        Ще разделя основно на 3 дяла, в ресторант или многолюдни събирания, в домашна обстановка и бизнес среща на обяд/вечеря. Всяко от тях има специфични правила. Тук са изключени всякакви специфични или строго национални ястия и маниери, като ядене на омари по мадаленски (остров прочут с добива на тези вкусотии), пица парти, бабекю у съседа и прочее.

         Затова, не се чудете как бихте яли панирани пилешки крилца с нож и вилица, опасност да ви сервират такива на официална вечеря почти няма (ако се случи ще са обезкостени или домакина ще подаде знак за ядене с ръце).

        
В РЕСТОРАНТА
Джентълмени, винаги помагайте на дамата си да седне, след което помогнете на най-близко стоящата до вас дама без придружител(ако има такива).
Изчакайте докато първото ястие е сервирано на всички (на вашата маса), едва след това можете да започнете. Ако домакина на събитието е на масата, изчакайте да започне пръв.

Салфетката: Това е номер 13 от предната тема. Разгънете и постелете на скута. Не запасвайте на врата, не мятайте на рамо. Не оставяйте на масата, не се бършете с нея, не бършете изцапано по масата с нея. Тя е там само и единствено да предпази вашите дрехи от случайно попаднали хранителни частици. Правилната поза за хранене изисква да не се навеждате твърде към масата, а да поднасяте хапката към устата плавно. Салфетката ви пази от пътя на тази хапка. Ако изцапате лицето или ръцете си или някое ястие изисква да използвате салфетка, то или ще ви бъде поднесена влажна гореща кърпа или ще ви бъдат предоставени други салфетки.

Не я мачкайте и не я сгъвайте прилежно!

След приключване на храненето я оставете в небрежен вид до чинията.
 НЕ я оставяйте на стола, след приключване на вечерята. Това на езика на етикецията означава "Никога повече няма да седна на тази маса". Е, разбира се, ако нямате намерението точно това да кажете с действието си.
Колкото и да е объркващо, ако ставате по време на храненето точно там е временното и място.

Сервиране: Сервира се от ляво, за да можете да се самообслужите с дясната ръка ако ви е предложено от общо плато. Отсервира се от дясно. Винаги благодарете на сервитьора си, той не е невидим.

Отказ на храни и напитки: Не отказвайте персонално блюдо, така ще принудите сервитьора да се върне с вашето (неможе да го предложи на друг), с което ще го объркате или най-малкото забавите.

Прието е да откажете блюдо от общо плато, поднесено ви за самообслужване.

Не отказвайте виното, оставете да ви налеят и не го пийте. Ако религията ви не позволява да имате алкохол пред себе си, или по друга причина е прието да поставите ръката с дланта надолу над чашата (не я захлюпвайте). Никога не обръщайте чашата си с гърлото към покривката.

Избор на вина: Избора и дегустацията на вината е чест на домакина. Не коментирайте и не оспорвайте избора му. Всякакви форми на "еди си кое е по-хубаво" са груби и неприемливи. Дори и той/тя да не разбира от вина, поканете го на свой ред и представете с финес своя избор. Ако вие сте домакина може да отворите тема за вината и да се информирате за предпочитанията на гостите си.

Хранене: Следвайте ритъма на масата. Не говорете с пълна уста.

Вилицата се държи с лява ръка с възглавничките на пръстите в горната и част, зъбите и сочат в повечето случаи надолу. Като "лопатка" е прието да се държи когато хапката ви е от бобени или зърнени култури.

Консумирайте отделните ястия в непрекъснатост, бавно и на малки хапки. Веднъж вдигната вилица и нож не трябва да докосват отново покривката. По време на хранене ако се наложи да спрете, оставяте ги  на ръба на чинията перпендикулярно на вас или ако е само ножа успоредно на вас от срещуположната ви страна (виж принципа от ножа за масло в предната тема). Когато приключите съберете използвания прибор успоредно еднин до друг в центъра на чинията, дръжките им да сочат към вас или на дясно. Не кръстосвайте в рицарки доспехи.
Приключване: Вечерята/обяда се счита приключила (или поне във формалната си част) със сервирането на кафето/чая. От този момент на татък се чувствайте свободен да си тръгнете или отпуснете гарда. Помогнете на дамата си да стане, благодарете на домакина, не канете в отговор в този момент, изглежда като направено по задължение.. и това е всичко. Сега можете да отидете в близката пицария и да си хапнете нормално :-)

В ДОМАШНА ОБСТАНОВКА

Правилата за гостите са сравнително същите, с изключението, че нямате обслужващ ви персонал. Въпреки това, не изтривайте петна със салфетката ви, не вдигайте паднали на пода прибори. Колкото по-малко вие се притеснявате и нервничите, толкова по-леко ще е на домакина ви. Не прекалявайте с алкохола. Казвам го тук, защото някак си в домашна обстановка се пие повече и съответно инцидентите на такива вечери са повече.

Не солете ястието преди да го опитате: Домакина ви го е приготвил, считайки го за перфектно по негов вкус, посолявайки преди още да сте опитали му казвате, че каквото и да е е с недостатък. След вкусване при желание си посолете.

Подавайте солницата в комплект с пипера. Независимо, че е поискано само едното.

Хляб: Не режете хляба с ножа, чупете на малки хапки и намазвайте с масло (ако има сервирано) всяка отделна хапка.

Тук правилата са доста повече за самия домакин и май ще правя отделна тема за посрещане у дома по етикет.

ФОРМАЛЕН БИЗНЕС ОБЯД

Изключенията и разликите.

Не пийте алкохол. На такива срещи обикновено избора на меню се оставя на всеки гост индивидуално, не поръчвайте никакъв алкохол. Ако такъв е поръчан от домакина, оставете да ви налеят, но не го пийте.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ в този случай не сте на нито обяд, нито вечеря, вие сте на делова среща и обикновено причината е само и единствено бизнес.

Внимавайте какво поръчвате. избирайте си семпли ястия, без нужда от особени умения или инструменти за консумирането им. Избягвайте доматени сосове.

Приети са отклонения от етикета. Такова е избърсване на носа (с обръщане на зад), приемане на телефонно обаждане (с отдалечаване от масата).

Насочете вниманието си изцяло към разговора, но не дръжте вилицата докато говорите.

При мултинационална компания е прието всеки да спазва до някъде личния етикет. Бъдете толерантни към различията или липсата на обноски, но вие ги спазвайте стриктно.

Повтарям се, но НЕ СТЕ там за да се нахраните!

Етикет и сервиране (част 2-ра)

Ще се опитам нагледно да представя основните течения в етикета, с наличната у дома посуда. В глобален аспект строго официалният и водещ е британският етикет (както и мой предпочитан), с доста, но не фатални разлики го следва френският такъв. Има консенсус между двата с общото название "Континентален" или "Европейски", а за неформални срещи и може би най-познат е амриканският етикет.

На азиатския ще отделя отделна тема.

           Подредбата на масата зависи изцяло от ястията, които ще се сервират. Минимума за каквато и да е по-формална вечеря/обяд е 3 ястия. Рядко, да не кажа никога обаче ще попаднете на такава, средно се предлагат 5 или 6, Класиката е 9, а за гурмени 12 степенно меню. Естествено Кулинарния свят познава и повече, но надали (поне на мен) ще ми се случи да го дегустирам.

От опита ми до момента, на повечето сватби сервират 4 или 5, на новогодишни, коледни и други тематични партита между 6 и 12.

          Златното правило "От вън навътре" важи естествено, но какво ще се случи ако вие ненавиждате октопод, а ви е сервиран, в чинията ви изникват някакво пълнено доматче и половин яйце с уши? Тъкмо си мислите, че ужаса се е разминал и ви стоварват някаква ледена купичка обърната на обратно с нещо зърнесто и черно  на дъното и или 2 странни лигаво сурови миди? Или тъкмо сте привършили вкусната крем супа и ви сервират бистра супа със страшното име "Консоме", а лъжицата е отнесена?

А, за тези, които знаят предполагам ще е интересно да разберат защо приборите за морски дарове никога не са сребърни :-) (както се вижда и на снимката те са с различна шарка)

         Ползвайки неправилния прибор или следвайки на автопилот "всяка следваща вилица, за всяко следващо ястие" просто ще се озовете без прибори. Само защото не знаем кое се яде с ръка, кое с лъжица и кое с вилица и най-вече коя за какво е.

И така, на сватбата на братовчед ви или на нова година в ресторанта всеки от нас в някакъв момент се е изправял срещу това:

          

Континентална подредба на маса

Легенда:

1 - Чиния за хляб и масло. Във френския етикет тя липсва и хляба ако е сервиран се поставя на покривката.

2 - Нож за масло

3 - Нож и вилица за десерти. Например плодово парфе последвано от сладолед с амарето. (Спора дали виличката трябва да е обърната ще го водя винаги с удоволствие :-)

4 - Чаша за вода

5 - Чаша за червено вино

6 - Чаша за бяло вино

7 - Вилица за миди. Ако е с 2 зъба е за охлюви.

8 - Вилица за салата

9 - Вилица за основно ястие

10 - Подложна (сервизна чиния).

11 - Основна чиния

12 - Чиния за супа

13 - Салфетка

14 - Нож за основно ястие

15 - Нож за салата (по надолу ще обясня ако го няма).

16 - Лъжица за супа

17 - Лъжичка за хайвер

               Прието е независимо от броя ястия да не се поставят предварително повече от 3 вилици на веднъж. Целта е да се остави достатъчно място между прибора без с това да се "настъпват" с тези на съседа ви. Също не рядко липсват приборите за десерта по естетични причини, за икономия в пространството не се слага стартово и прибора за кафе.

Днес ще завърша с един "проблемен" шаблон на сервиране, а това кое как - утре.

                 Както забелязвате тук липсва лъжичка за хайвер, а на нейно място е тази за морски предястия. Липсва и ножа за салати, а се е появила някаква чинийка до чашите. Първичния повик, че това е за остатъци от храната ви остава излъган. Това е посуда, която се ползва само и единствено ако за 2 последователни ястия ще се ползва един и същ прибор (в моя случай ножа е един). Защо? Защото едно от правилата в храненето по етикет е "Прибор вдигнат от масата, за да се ползва не трябва никога повече да я докосва". Ако  не се разбира словореда, я си представете да си сложите изцапания в сос Цезар нож на покривката? ;-)

Американския шаблон, не съм редила днес, защото го правим ежедневно всички. Това е от ляво на чинията вилицата, от дясно ножа и лъжицата.

                За разликата в материала на приборите. Да се храниш със сребърен прибор е израз на изключителен жест и внимание от страна на домакина ви. Обикновено се прави за годишнини и много важни празници. Но дори тогава, прибора за морски дарове и най-вече хайвер и миди е от неръждаема стомана, за да се избегне окисляването с лимона и това да доведе до промяна във вкуса. За истинската висококласна кулинария всеки акцент във вкуса е изключително важен.

Етикет и сервиране (част 1-ва)

Отдавна, живота "конфекция", липсата на време и нео-културата на 21 век са изгонили или свели до минимум прилагането на думичката "Етикет" в дома ни.

Да твърдя, че съм много веща в етикета или, че в къщи се храним спазвайки го стриктно -  означава да ви излъжа. Но на всеки му се е случвало да се озове на официална вечеря/обяд и да се чуди какво да прави я салфетката, я безбройните прибори в ресторанта. Как и какво да прави ако е поканен на официална вечеря в нечий дом, какво да облече,  къде по дяволите да дене използваната вилица и как да се измъкне от неловката ситуация, че не иска да яде предложеното ястие. Тук няма да говоря за среща с английската кралица, а за най-обикновена "по-официална" вечеря/обяд.

С настоящата слагам началото на раздел етикет и сервиране. Ще се радвам ако темата ми предизвика поне една усмивка на облекчение или помогне на някой да сервира правилно и с удоволствие (ако иска). Вероятно ще пропусна хиляди неща, за някои ще добавям после, други аз самата не зная, все пак.. етикеция на хранене и сервиране е цяла наука, а аз лаик.

ПРЕДИ СЪБИТИЕТО

Една официална вечеря не започва със сядането на масата. Обикновено такова събитие изисква подготовка от страна на домакина и е почти изключено поканата да е минути преди вечерята. Нещо повече, често е извършена писмено. Най-яркия пример - канят ви на сватбено тържество с придружаваща го вечеря.

Задължително отговорете на поканата, независимо устно или писмено уведомете домакина за присъствието си. Нелепо е някой да се подготвя поне 2 седмици за събитието и масата му да остане със рехав състав. Този човек е проявил уважение към вас да ви покани, проявете и вие такова да му отговорите НА ВРЕМЕ.

Ако в поканата е цитирано само вашето име, това може да е по две причини, или канещия не знае, че има някой, с който е възможно да отидете (сватба, рожден ден) или е със строг кръг поканени (предимно фирмени вечери). - Попитайте дали може да заведете друг човек със себе си! И респективно, ако по причина "половинката" ви не е поканена, моля не го взимайте лично и не си го изкарвайте на поканения или домакина. Това не означава нито, че благоверния/та не ви обичат, нито, че шефа му/и ви мрази.

Информирайте се за облеклото. Когато аз каня, предпочитам да уведомя с поканата, за да няма неловки ситуации, но се случва да се забрави. Изреждам 3-те основни категории, за лесно представяне. Класическия dress code е доста по-дълъг списък с много подкатегории.

Неформално - не означава, че можете да отидете по шорти и тениска или с "официалния анцунг". Панталон и риза, незадължаваща рокля или ежедневен костюм.

Формално - тук трябва да съобразите дали е само коктейл, вечеря или обяд, дали е юбилея на леля ви или бизнес обяд. Ако няма уточнение  съветвам мъжете да се придържат към класически тъмен костюм, с контрастираща светла риза, не биеща на очи вратовръзка. Не, няма да приличате на сервитьор! Ако носите часовник, нека е добра марка и дизайн. Часовници с гумени каишки са неприемливи. Никакви бели чорапи или щампи (където и да е!!!).  За жените е по-лесно (и приятно), но преди да изпаднете в екстаз от невероятната рокля, която ще облечете вземете в предвид, че ще седите с нея поне 2 часа на маса и ще се храните. Всякакви огромни рози на врата или бюста и стегнати корсети ще пречат на вас да се чувствате комфортно. За коктейл - къса (не мини)  рокля, за вечеря дълга. За бизнес среща костюм в 2 части, пола не по-къса от 2 пръста над коляното. Бижута, на бизнес обяд - сведени до минимум (прието е да се носи годежен или венчален пръстен). На всякакви други събития :-) Дами, това е нашия момент.. обичааааамммммм! Колко? Зависи само от вашата преценка.

Специфично - това са официалните тематични партита. Ако ви поканят на бал с маски проявете уважение да се появите поне с едно домино на очите, независимо, че го намирате за глупаво, ще го свалите после, но ще зарадвате домакина си. Вечеря в черно и бяло, означава ВЕЧЕРЯ В ЧЕРНО И БЯЛО. Знам, че е ужасно да не можете да облечете суперската си нова червена рокля, но... етикет :-)

ПРЕДСТАВЯНЕ и НАСТАНЯВАНЕ

Не закъснявайте! Прието е да се появите около 10 минути преди обявения час. Независимо в ресторант или в дом, изключително грубо е да цъфнете по средата на вечерята. От една страна е много вероятно закъснението ви да се приеме за неявяване и домакина да е извършил промени, от друга притеснението ще е и за двете страни по отношение на менюто.

Ако решите да занесете малък подарък. Когато събитието е в дома на канещия. Не носете цветя, вино, бонбони или ястия! Не роптайте, въпреки, че всички го правим не е прието според етикета да се носят неща, които изискват домакина да ги използва веднага. С бутилка вино ще го задължите да я отвори, а шанса да не пасва вашия избор на подбраното меню е повече от огромен. По отношение на цветята съвета ми е да ги изпратите на следващия ден (в знак на благодарност, а и ще се "забележи" вниманието ви). Изключение правят тържествата, където цветята са задължителни, но и се поднасят много преди настъпването на вечерята/обяда.

Закачете (дайте за закачане) връхната си дреха. Облегалката на стола не е закачалка. Сакото не се сваля, дори да ви е горещо! Ваш е проблема, че не сте съобразили дебелината му :-). Отпускане на вратовръзката (или недай си Боже колана о.О) е недопустимо преди поднасяне на кефето, а това в скобите и тогава.

Телефона. Вече сме на всякъде с него, но го изключете или пуснете в тих режим. Дръжте прибран в джоб или дамска чанта, не и на масата.

Заемете вашето място. На по-многобройни събития обикновено има табелки с имената, ако няма изчакайте домакина да ви посочи вашето място. По възможност на масата се сяда в реда мъж,жена,мъж, жена. Когато говорим за етикет не говорим за избор, а за правила.

Правилна поза. До поднасяне на първото ястие (започване на същинската част на вечерята) позата е с изправен гръб и прибрани крака (не протягайте краката си под масата). Лявата ръка стои в скута, дясната може да е опряна в китката на ръба на масата. Не си играйте с декорацията! Не барабанете по масата. Опитайте да започнете тих и неангажиращ разговор, това ще ви отвлече от нервниченето.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ПОВЕДЕНИЕ

За правилата на хранене и сервиране ще пиша в отделни тема, тук ще изброя на прима виста, тези, които са най-често бъркани или тези, които са неизменни в ситуация на официална вечеря.

Не започвайте преди домакина. Вечерята се открива с покана от домакина или с разтварянето на неговата салфетка (а, тя за какво служи малко по нататък). В този момент прекъснете всякакъв разговор със събеседника си. Извинение не е нужно, той/тя се очаква също да концентрира вниманието си в момента изцяло към домакина. Все още не посягайте към храната.

Тост/молитва: Често това е момента да се вдигне тост или да се извърши молитва. В който и да е от случаите вземете участие. При молитва, останете в мълчание със сведена глава - дори да не сте религиозен! Ако решите да направите личен тост (или сте поканен да го направите) не отказвайте, винаги можете да кажете "за здраве!". За тост със обект някой от присъстващите на масата (юбилей, рожден ден, т.н.) се става прав. В други случаи не е задължително.

Напускане на масата по време на събитието. Става се с думите "Извинете ме за момент" или "извинете, сега се връщам". Не обявявайте, че отивате до тоалетна, че ще си пудрите носа или други лични занимания. Когато дама напуска масата, кавалерите се изправят, същото се повтаря при връщането и. Не страдайте от излишни предразсъдъци, не е причина за притеснение, а етикет.

Внимавайте какво говорите. Абсолютно недопустимо е по време на хранене да говорите неща асоцииращи се с погнуса (дори за вас да са най-нормалното нещо на света). Това не е място да коментирате седмицата със запек в казармата, нито съдържанието на памперса на бебето ви. КОЛКОТО И ДА ВИ СЕ СТРУВА НОРМАЛНО и ЧОВЕШКО!

Присъствала съм и на по-крайни действия, като настаняване на детето да се изходи в гърне до масата.

Големите НЕ-та.

НЕ издухвайте носа си на масата. Ако ще кихнете или кашляте, закрийте уста със салфетката. Ако стане продължително напуснете масата до успокояването ви.

НЕ си чоплете между зъбите (независимо как!) Голяма е заблудата, че клечката за зъби е едно приемливо решение - НЕ Е! Отидете в банята ако нещо ви пречи и я използвайте точно там. 

НЕ трошете хляба ако е сервиран и въобще не си играйте с храната.

НЕ говорете с пълна уста (колкото и да е важно това, което искате да кажете). Всякакви охкания, пъшкания и други (макар и благородни) изрази на възхищение към храната се правят след вечеря, не по време. Не се мляска, не се сърба, не се духат горещи ястия.Да, не се! Чака се да изстинат.

НЕ пресагайте масата. Подава се в посока седящия до вас, не през нея. Не прекъсвайте (например да си вземете филия хляб) посуда подадена за друг. Изчакайте, ще ви го дадат и на вас.

НИКОГА! НЕ взимайте от общо плато със собствения ви прибор. Дори, когато все още не сте го ползвали. В строго официални случаи това може да доведе до смяна на платото (както си е пълно с храна) или недокосването му от други (аз съм една от тях и не съм изключение).

НЕ се тъпчете. Следвайте ритъма на хранене на домакина, така ще сте сигурни, че няма да чакат вас за поднасяне на следващото ястие, нито ще стоите пред празна чиния дълго преди другите.

НЕ избутвайте чиниите си, не ги трупайте на купчинки, не четкайте с ръка покривката за трохи и не ги изсипвайте в празната чиния.

Това не е целия списък, но е основното и най-ярко забелязващо се.

Днес ще завърша с нещо много любопитно и за жалост тотално липсващо в българската ни култура на общуване на масата.
Това е случая, когато по някаква причина дори най-личната (диета, специфични предпочитания или алергия) не желаете да изядете нещо или има вероятност да се окажете в ситуация "няма какво да ям".

Ако сте например вегетарианец, уведомете за това домакина си предварително (по време на поканата например) и така му дайте възможност да ви приготви отделно меню. Сядане на масата и реплика "ама аз това не го ям" е недупостимо. Просто не го яж! Навика домакинята да е в кухнята по време на вечерята е грозен, неприемлив и обиден и за нея и за вас.
От друга стана, НИКОГА не принуждавайте някой да опита нещо или да си го изяде цялото. Причините може да са много и не е задължително да е точно защото не ви уважава.

Според етикета е прието да си оставите ястието в чинията. Правилото е да не остане "недокоснато", разбъркайте го леко и това е достатъчно.

следва.......

Етикет и сервиране част 2-ра

Домашен сладолед

        Обичам сладолед, а толкова рядко попадам на хубав. Правя и домашен, като шоколадовия не отстъпва по нищо на едни от най-добрите, които съм опитвала. За съжаление, ваниловия ми стои по-воднист, което се отразява и на вкусовите му качества. Някой ден ще се прежаля да сложа и лъжица нишесте в него и да разбера там ли ми е грешката.

Необходими продукти (за 2 контейнера от около 300 мл.):
500 мл. прясно мляко
4 жълтъка
4 с.л. захар (с калпаче)
ванилия
неподсладен шоколад или чисто какао на прах

Начин на приготвяне:
Разбийте жълтъците със захарта до разтварянето и (сместа побелява малко).

          Добавете жълтъците на тънка струйка към загрятото (но не врящо) мляко. Поддържайте слаб огън. Когато заври, отнемам от огъня и преливам половината течност в друг съд.

           Към останалата на половина течност добавям ванилията (ползвам парченче отворена шушулка, но става и с ванилов екстракт). Оставям да поври 2-3 минути с постоянно разбъркване и отнемам от огъня.

          В съда с другата половина добавете шоколада (какаото) и оставете да заври, бъркайте постоянно до пълно разтваряне на шоколада. Ако сложа повече шоколад ползвам миксера за хомогенизиране на сместа.

Изсипете в подходящи за фризер контейнери.

Аз нямам домашна машина за сладолед и след поставянето на охладената течност във фризера, го вадя на всеки час и разбърквам енергично. Така не става на водни кристалчета, а придобива вида на всеки нормален сладолед. Рецептата и технологията не са мои, не помня и от къде съм ги взела, но сладоледа си е вкусен и "сладоледен".
За целите на блога, този беше направен с бяла захар, така както аз съм намерила рецептата, но с кафява става не по-малко вкусен.

Приложение му намерих днес, в поредната чуденка какъв да е десерта.

ПЪПЕШ СЪС СЛАДОЛЕД

Необходими продукти (за 1 порция):

резен пъпеш

ванилов и шоколадов сладолед

течен шоколад (от какао и мед)

орехова ядка за декорация

       Изрязвам месестата част на пъпеша от кората без да достигам края и да се отделят едно от друго. Разминавам двете за целите на декорацията. С малка лъжичка издълбавам 2 дупки в пъпеша.

Запълвам дупките със сладолед, още няколко на кората. Няколко струйки шоколад (около 1 ч.л.) et voilà!

Десерта е готов за сервиране.